Сигурно в днешните модерни времена ритуалите за различни празници от отминали времена изглеждат странно. Като се започне от уважението към по-възрастните, на които младите целуват ръка и първи стопанинът получава храна на трапезата, та се стигне до различни практики по предане и тъкане, всичко това също присъства в програмата на много групи.
Естествено всичко паказвано се редува с хора и песни. Всеки обичай си е имал своето място през годината. Тези традиции са съществували на практика до момента, в който се разпада животът в задруга и постепенно губят своето присъствие с идването на индивидуализма.
Когато фамилиите се разпадат и всеки започва да обособява собствено семейство със своя собственост. Това е период на обществена трансформация, което води и до промяна на обществените отношения и морал. Появява се непознатото чувство на завист и отчуждението, нещо немислимо в патриархалния бит на българина. Този патриархален бит, където е имало ред и правила, стъпващи на общото усилие да се осигури прехраната.
Днес празниците не могат да следват старата традиция, но винаги си заслужава да обърнеш очи към тях. Това се случва на Копривщица и групи полагат големи усилия да ги показват.
