Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Във всички православни храмове в страната днес беше отслужена Света литургия и елеосвещение. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

Утре е Разпети Петък - най-тъжният ден в християнския календар. Затова в храмовете ще ни припомнят за последните часове на Божия син Иисус Христос и неговото разпятие.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

Каква е народната традиция в Ихтиман?

Писани яйца с восък. Прави ги 83-годишната Веселка Гълъбова, почетен гражданин на града, научена от старите майсторки.

"И така се принудих, като няма кой да ги направи, аз да си знам, аз мога да ги правя и аз, и от старите майсторки жени, които бяха останали, едната, от които ми подари и това съдче, което е от нейната баба", разказа Веселка.

В този край яйцата са кухи. Восъкът се топи в меден съд. С писец майсторката рисува по крехкото. На финала е оцветяването, а рисунките са различни според региона.

"При нас са повече растителните орнаменти, геометричните по-малко и цветовете ни са по-интересни, защото такива яйца се боядисват и в Самоков се правят, пишат и в Самоков и в Етрополе, етрополските са например с едни птици, много интересни", допълни Веселка.

Тя предава занаята на по-младите и ги учи не само на техниката, но и на любовта към традициите.

"Но като се опари един два пъти от восъка, малко останат мераклиите, които да продължат . То не е мъка, то е такова удоволствие, когато всичко ти е наред, да си седнеш и то просто си го измисляш модела".

Част от яйцата Веселка ще раздаде на близки и приятели, а други ще продаде на непознати, които нямат време за народната традиция.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 г.