Изправяли ли сте се с лице към море, което съчетава цветовете на афганистански и уралски лазурит, а зад вас е пустинята? Усещането е вълнуващо. Вълнуващ е като цяло Ориентът. Толкова много контрасти и противоречия. Гостоприемство и хитруване, бедност и богатство, усмивки и непроницателност, изключителни цивилизационни постижения и упадък. Единствено мудността не намира своя обратен пример. Причината сигурно се дължи на климата.
Как да бързаш при тези температури? Не може да видиш и тичаща камила, освен ако не я пришпорва някой малчуган. Причината не е, че и той бърза за някъде, а за да събере стадото и да натоварят поредната група туристи. Щом те си отидат, настава отново усещането за безвремие.
Има нещо очароващо във всичко това. Особено за нас, които винаги бързаме за някъде, без да знаем винаги защо? Добре е човек поне веднъж да отиде в някоя страна от арабския свят и да се огледа около себе си. Разказите и представянето на тези места са често пъти пречупени през личната преценка на разказвача или фокуса на медиите, което не може да се сравни с личното усещане. Факт е и това, че за да опознаеш този различен от нашия свят, е необходимо доста време, но все пак си заслужава.
Зад привидната неразбория се крият ред и правила. Те са на хората, живеещи по тези места. Постоянно се водят дискусии за това, че те трябва да приемат нашите “правила” и “ценности”. Човек ще си каже, че живеем в идеален свят от висотата, на който имаме някакво право свисше. Такова право няма никой над никого или едни народи над други. Ние като българи няма да станем американци или германци, а бедуините няма да станат градски хора или поне не каквито са те в нашия цивилизован свят. Не им и трябва. Поне според мен.
Но да се изправим отново на границата между пустинята и морето. От едната страна - сурова пустош, а от другата - невероятно пъстър свят, в който кипи от живот. Защо точно по тези места е този контраст, който те кара да се замислиш за равновесието, съществуващо във всичко.
За равновесието между добро и зло, между истина и лъжа и че една невидима сила е сътворила по този начин този на пръв поглед объркан свят.
