Докато човек върви по улицата на занаятите в Копривщица и с мъка се прокрадва между тълпата от хора, на където и да се обърне вижда всевъзможни предложения. Трудно е да се опише всичко, което се предлага. Чудни изписани по всички правила на традицията съдове с троянски шарки, носии, черги, ножове, чанове и какво ли не.
Естествено има и по-модерни предложения и разни светещи дрънкулки, които карат всеки малчуган да плаче от сърце щом не му го купят. На много от щандовете висят сертификати на занаятчиите. Практика, която е добра. Всъщност много от тези хора с ръцете си демонстрират и на място как се правят нещата, които предлагат.
Възможно ли е всъщност да бъдат само такива предложенията? Трудна работа. По-скоро не. Причината е проста и тя е в това, че в крайна сметка за много хора обикалянето по събори е начин на препитание.
Аз тук в Копривщица познавам по физиономия хора, които от години, при всеки повод, пристигат с претоварените си автомобили, за да продават най-различни неща. Щом го правят, това означава, че има кой да им ги купува. Би било доста непосилна задача да се постигне една стерилна среда от строго определени щандове и нищо повече. Като се замисли човек, съборите у нас си имат и някаква логика и традиция. Тя просто е такава.
В крайна сметка, нещо може да се предлага но това не е повод да си го купиш. Има и още нещо. Не е голяма беда, че някъде има обособена улица, където се продават и странни неща. Въпросът е, когато се прави фолклорен фестивал с такова значение какъвто е този в Копривщица, фолклорът и изпълнителите да имат своето ясно и обособено място, което да не е между сергии, а над главите на изпълнителите и около тях да са надвиснали трансперанти и чадъри на популярни марки.
Просто танците и песните да са част от естествения декор на това, което ние имаме като дадености. Останалото е нещо без особено значение. За всяко нещо си има място.
