Удивително е да се докоснеш до един пеещ артист отново, след 20-годишна пауза, и да установиш, че той е все така съвършен. Че е останал недокоснат от звездоброенето и дребните сметки в изкуството – да постигаш славата за един ден.
Всъщност, през последните години големите срещи на публиката с Руши Видинлиев са предимно чрез големия екран. Неговият най-силен герой – Зак от „18 процента сиво“, според IMDB е 11-ият образ във филмовата му кариера. Започва през 2005 г. с малка роля в „Механикът“ с Долф Лундгрен.
Следват няколко подобни ангажимента, за да се стигне до главните роли в „Цветът на хамелеона“ (2012) и наградата за най-добър актьор от Българската филмова академия, „Времето е наше“ (2018) и „Снимка с Юки“ (2019). Руши работи и като режисьор, без да спира да пее и да записва нови авторски песни. Завършва магистърска програма за късометражно кино в Ню Йорк, снима реклами и видеоклипове за други артисти.
Споделя, че да играе е най-голямото му желание, но, за разлика от киното, в музиката сам движи нещата. И тази свобода, и възможността да бъдеш изцяло себе си, е била неизменна част от всяка негова стъпка в музиката. И преди, и сега. Сега обаче сякаш крилата са още по-разперени, а полетът е още по-лек. И сякаш (само)иронията е станала по-силна. Най-новият албум е „Психо“ (2019), а сингълът е „Несъвършен“.
В две поредни вечери, на 14 и 15 юли, Руши Видинлиев пя на открито в лятното кино „Кабана“. Стотици боготворящи го фенове, в продължение на 90 минути, бяха приковали цялото си внимание и обич единствено към него – забравяйки за питиета, телефоните и жегата.
И „Всичко се връща“, и „Лъжи ме“, и „Ти беше“, и „Онзи“, и вечната Il Ritmo del Mio Cuore – всяка от тези песни днес звучи като току-що създадена. С нови, още по-добри аранжименти и с очевидно по-голямото желание на Руши да бъде на живо сред публиката, да я усеща и да отговаря на нейната спонтанност.
И изненадващото Slow на Кайли, и Erotica на Мадона в „Хотел две звезди“ си бяха точно на мястото в този „Бе ге ти ви“ концерт. Далеч от регионалното, далеч от баналното, с много звук и с много причини Руши да е точно тук. И сега. И да носи своя недостатък – всеки път добре изпипана продукция. А това си е цяло еднообразие. От друга страна, е една от причините да остава недооценен на общия фон, ухаещ на боза. Затова, когато се появи нещо по-стойностно, медийната оценка минава всякакви граници на благоприлично обожествяване.
„Не вярвам, че има пиар или селфи на света, които могат да спасят песен или филм, които не докосват“, казва Руши. Не е прав, защото, докато има желаещи за селфи след концерта, означава, че докосването е факт.
