Когато искаш да разпилееш миналото си безвъзвратно. Когато не искаш да го събираш. Когато се взираш твърде дълго в себе си. Когато те боли, без да знаеш защо. И когато се страхуваш от всичко... е време за „Рожден ден“.
Новото заглавие от афиша на „Сфумато“ авторът Владимир Давчев описва лаконично като „обикновен флирт, преливащ в любовна история с необичайно начало, среда и нелогично логичен финал“.
„Рожден ден“ е представление и театър за музика и глас. Красиви и промъкващи се като мъгла сред тъмния декор мелодии и глас – гласът на Димитър Марков – ясен, отчетлив, на моменти рязък, но въздействащ през цялото време със своя ритъм и насеченост.
Освен „рожденик“, заедно с актрисите Самуела-Ивана Церовска и Мария Панайотова, Марков е и режисьор на това ъндърграунд „парти“. Случайни запознанства. Мъже. Жени. Истории. Всичко се случва с оптимизма на безразличното „Да“, преплита се в някаква си негова реалност, минава през унес и желания, за да доведе до промяната. За да стигне до двоумението дали „новото начало води до финал или понякога финалът е начало“ – пак думи на Давчев.
Усещането за празник в този спектакъл е като усещане за жена, с която правиш любов, но в най-смелите си фантазии. То е като да танцуваш в несвяст, а музиката да е само в главата ти. Като усещане за вечер посред бял ден...
„Рожден ден“ носи и усещането за филм, и за стилистика, вдъхновена от мрачната страна на живота, полята обилно със сарказъм и няколко усмивки за цвят. Възпята е бутафорията на битието и всички привидни благини, които то поднася. Пиесата е и за още нещо – да видиш реално, пред теб, това, което най-често си мислиш, че никога не ти случва.
Защото всичко, което преживяваме, е в паралелен живот и е усещане за памет, която най-често ни изневерява – на финала, който едва сега започва. Както казва една от героите в „Рожден ден“, не всяка история трябва да има начало, среда и край. И получава „ексцентричния“ отговор: „Така е, но краят е важен, началото – също, среда може да няма, но начало и край – задължително“.
