През последните дни сняг, студ и поледици сковаха отново страната. Пътища бяха блокирани и в някои области отмениха учебните часове. Това фотоесе е разказ от първо лице какво е да снимаш в подобно време на едно от най-негостоприемните места в страната – на Черноморието.
Действието се развива през 2012 година. Онази зима беше в разгара си, когато с колеги фотографи потеглихме по посока Варна с финална дестинация Балчик, за да снимаме зимно море. В София снегът стигаше почти до коленете ни и не спираше да вали. Качихме се на нощен влак, класика. По препоръка на преподавател бяхме взели със себе си едно-две вълнени одеала, които свършиха много добра работа по време на пътуването.
Изкривени на седалките, вкочанени от студ, но все пак ентусиазирани, успяхме да заспим някак. При пристигането си във Варна, обаче, изпитахме голямо разочарование – нямаше никакъв сняг. Не беше валяло и предните дни. Беше просто ветровито.
Разходихме се с камерите до Морската гара, където вълните надхвърляха вълнолома. Морският студ е много особен. Вятър, който прониква навсякъде, независимо колко си подготвен с дебели дрехи. Морски пръски, които във въздуха почти замръзват и се удрят в лицето ти като игли. Много по-силна миризма на водорасли.
Но звукът на този студ е най-странен. Когато морето е много бурно, а дъното каменисто, водата вдига камъните при всяка вълна и ги удря един в друг. Чува се един характерен шум, който няма как да сбъркаш с нещо друго. Като тътен при земетресение, но натъртен. Това е звукът на студа.
Морската вода е черно-зелена, разпенена като сапун. А вятърът и вълните никога не спират. Дори чайките летят на едно място и не могат да преборят поривите.
Нощта дойде, а ние пристигнахме заедно с нея в Балчик. Уморени от силния вятър решихме да продължим на следващия ден.
През нощта обстановката в страната се влоши. Беше обявено бедствено положение в цялата страна за силни снеговалежи, ураганен вятър по Черноморието и много ниски температури. Властите съветваха да не се напускат домовете, особено в крайбрежните градове.
Естествено, тази препоръка беше пренебрегната от нас, след като видяхме колко сняг и лед има навън. Бързо се екипирахме, грабнахме фотографските раници и излязохме.
Нямаше как да знам, че ще бъде толкова студено. Температурата по прогноза беше минус 17 градуса, но с морския вятър се усещаше като минус 117. Но този студ, вятър, пръски и лед се превъзмогват в миг когато пред себе си видиш това:
Пейзаж от друга планета. Само за теб. Никой друг не смее да се изправи срещу морето. Оставаш сам с него, а това е за теб.
След първоначалния топлинен шок посетихме отново Морската гара във Варна, която също беше неузнаваема. Вълните цяла нощ бяха удряли и преваляли вълнолома. Всичко това беше замръзнало.
Подобни моменти на възхищение се случват много рядко в живота. Ръката на природата, макар груба и унищожителна, създава най-прекрасните картини. И тогава всеки студ се преодолява.
