Кадърът с разплакания 12-годишен Девонт Харт и прегърналия го полицай със сигурност е трогателен – толкова, че да се сподели из социалните мрежи безброй пъти.
И след това гордите родители на тъмнокожото момче да разказват колко се е разстроило то от расизма и полицейската бруталност, развихрила се около убийството на Майкъл Браун във Фъргюсън.
Може би без да иска, Девонт се превърна в красивия символ на протестите за справедливост, започнали след 6-те изстрела в тялото на един невъоръжен младеж. Фъргюсън имаше нужда от прегръдка и сълзи заради огромното количество кадри със запалени коли, магазини, църкви и звуковия фон от стрелба с автоматично оръжие.
И заради онова „Изгорете този ***!”, изкрещяно в момент на ярост от доведения баща на Майкъл Браун, след като се разбра, че полицаят, застрелял момчето, няма да бъде съден. Само думи, но последвани буквално минути по-късно от погром.
Протестът, без значение къде е и каква е каузата му, се разраства много по-лесно, когато се възприема като порив за промяна на едни общо взето добри хора срещу системата. Съгласете се, трудно е да възприемете каузата на нечленоразделни същества, които тичат с телевизори под мишница към някоя тъмна уличка. Докато зад тях нещо гори.
Продукт на пиар щабове или съвсем неподправена проява на човечност в ситуация, в която хора се сблъскват физически с други хора – тези кадри са „очовечавали” протестите в целия свят.
Нека си спомним за един друг полицай и едни други сълзи – тези на Деси Николова, която прегръща полицай в пълно бойно снаряжение по време на протест на „Ранобудните студенти” преди година. Хиляди думи се изписаха по въпроса дали снимката е постановка или не, но това не е толкова важно – мнозина откриха емоцията на кадъра в себе си.
Ако се върнем обаче страшно много години назад, ще видим това странно отношение между протестиращ и полицай в САЩ от 1967 г. Виетнамската война е в разгара си, а „Децата на цветята” не искат да умират заради ценности, в които не вярват.
25 години по-късно момченце от Джорджия на име Джош събужда политически некоректни усмивки от кадър, в който е с миниатюрни одежди на „Ку-клукс-клан” и се държи за щита на грамаден чернокож полицай.
Щитовете на полицаите са тази добре осезаема граница между властта и недоволните от нея. Малко иронично, но точно на тази екипировка българските служители на реда още държат лепенките от кампанията „Не сте сами”.
Подобни надписи няма върху колумбийските полицейски щитове, но това не пречи на младеж да прегърне тежко екипиран униформен през всичките му защитни средства.
Или на момиче да се опита да целуне полицайка.
Огромна известност придоби една снимка от Сао Пауло – град, в който органите на реда никога не са си поплювали: както в битките с нарко картелите, така и в схватките с демонстранти.
В случая обаче виждаме млад мъж, който пренася ранена полицайка далеч от бойното поле. И това – на фона на облак може би сълзотворен газ.
В Египет Хосни Мубарак далеч не си тръгна от властта по най-мирния и безкръвен начин и като цяло хората по улиците уважаваха кастата на военните, а не полицията.
Въпреки това наистина грабващ е кадърът с възрастна жена, която целува служител на силите за борба с безредиците.
Тръгваме на север и се сблъскваме с някои от особеностите на две западноевропейски страни – Англия и Португалия. На Острова, о, изненада, черпят полицаите с чай.
Темпераментните иберийци, вдигнали се да протестират срещу бюджетните икономии, пък явно са изпратили най-чаровния демонстрант от женски пол за парламентьор при полицията.
Както излиза, не сме единствени и на Балканите, когато става въпрос за човешко отношение между протестиращи и униформени. В румънската столица Букурещ го карат скромно – по време на антиправителствен протест от 2012 г. дете дава на полицай своя балон и той го слага върху щита си. Семпло, но чаровено.
Този кадър от Босна поражда известни съмнения за това какво са сипали родителите на малкото момиченце в бутилките, които раздава на униформените.
Ако оставим тези размисли настрана, снимката е прекрасна реклама на протестите, които избухнаха в страната заради бездействието на политиците даже по отношение на регистрацията на новородените бебета.
И все пак – колко от тези кадри са нагласени? Никой не може да каже със сигурност. А всъщност има ли значение? Понякога е важно да си напомняме, че и в най-тежките времена на обществен сблъсък, ние сме хора, а отсреща са други като нас.
