Незабравимо. Неистово. Носталгично. Несъвършено. Невероятно. „Неведение“ в Народния театър е един малък и, за съжаление, твърде кратък празник за душата. Седемдесет минути, изплакани с усмивка...
Душеприказчикът е Албена Ставрева. Актриса с деликатно, но силно присъствие в театъра и киното, работила с едни от най-добрите български режисьори – Рангел Вълчанов, Диана Добрева, Крикор Азарян, Александър Морфов, Мариус Куркински, Емир Кустурица...Този път тя скача сама, в дълбокото, на най-престижната ни театрална сцена – с моноспектакъл. И то авторски.
„Неведение“ е като буркана със сладко, който героинята й Гичка Кукуто – родена като Евангелияна – държи в ръцете си, докато разказва за нещата от живота си. Сладко, от което искаш да ядеш, и то никога да не свършва. Като детството. Гичка живее в неведение и невидение – думи, които твърди, че не разбира, но пък е сигурна, че човекът „първо живее като видение, после заживява като невидение“...
„Неведение“ е покана за човещина, за преживяване на сън, за връщане към детството, за обич, за взаимност, за разбиране, за неотричане на другостта, за нормалност. Това е разказ за света на един чудак, готов да скочи в силоза на хамбара – с донкихотовска смелост. В мелница, в псевдосвят, където, напук на „нормалните“, не умираш, а се раждаш отново, при всяка битка. Не се примиряваш, а помъдряваш. Не потъваш, а летиш...
В представлението Албена Ставрева говори на диалект. Което е чудесна възможност да канализира богатството на своя характерен глас и да го подчини на силата на думите, на емоциите, които предизвикват, и на разказа, който носи една цяла философия за живота.
Явор Гърдев е кръстник на този спектакъл, в програмата на театъра е обозначен и като консултант. Неговото режисьорско присъствие обаче е почти невидимо. Видимо е присъствието на една отдадена на сцената и магията на театъра актриса. И ако Албена означа красота, то „Неведение“ е разказ за красотата – да бъдеш или да не бъдеш човек, за смисъла – да си останеш Малкия принц по душа през целия си живот, за пътя до промяната – след като си живял като Гичка Кукуто, но си отиваш като Евангелияна...
