"Любовта на Вазов е гореща, всеобемаща прегръдка, приютила и вас, и всеки от нас, и мен, и теб – която и да си...“. Така завършва срещата с човешките любови на Патриарха на българската литература. А този край може да е прекрасно начало на любовта към самия него – за всеки, който, по една или друга причина, е отбягвал творчеството му.

Само един час в Народния театър е достатъчен, за да преоткриеш Вазов. В спектакъла, наречен „О, ти, която и да си...“, образът му е далеч от всякаква архаичност и догми, той е романтичен и всеотдайно обичащ жените до края на дните си, страстен, модерно мислещ, истински. И в същото време – носител на един забележителен финес и джентълменско поведение, на което би завидял всеки бохем. Въпреки че на моменти животът му прилича на плейбойски роман, той си остава безмилостно дискретен и достоен самотник...

Неслучайно, представлението започва с „Майка ми“. Тя е основен фактор в женския (и не само) свят на своя прочут първороден син. Тя е тази, която все не намира „достойна другарка за моя Иванчо“. Същият Иванчо, обявен приживе за Народен поет, превърнат в легенда, приеман за фактор в живота на сънародниците си. Заради Съба Вазова едва година и три месеца просъществува единственият брак на Вазов – с Атина Болярска.

Снимка: Елена Спасова, Народен театър

Баба Съба отказва да приеме „чужденка“ за снаха, така не се стига до венчило и с Евгения Марс. Казват, че това е единствената жена, без която Вазов не можел – двамата имат 16-годишна връзка, на нея е посветена и единствената му любовна стихосбирка „Люлека ми замириса“, издадена година преди да си отиде...

Кои са вазовите музи? Откъде извира любовната му поезия? Коя го е наричала Джовани и за коя той е бил просто Жан? Защо повече се е „хвърлял“ на женени? С коя раздяла не е могъл да се примири? Защото бащата на мистериозната Тамара не е искал зет му да бъде „списовател“, а офицер, и казвал „С един ръкав да е, офицер да е!“? Всичко това минава през сцената, а отговорите, както и любовите, са с много вариации. Без вариации остава единствено любовта на Иван Вазов към България – любов до несвяст. Защото той е посочен да бъде сам и споделен единствено със своя народ.

„О, ти, която и да си...“  е магия – на живо от царството на самодивите, сред нимфи вероломни и музи, а сега и сенки, и сред най-прекрасния шедьовър на природата, каквато е жената според Вазов. Танцът на любовта е сред акцентите в представлението – под въздействащата като магия музика на Теодосий Спасов. В този ред на мисли, думите в пиесата биха могли да „поемат“ още музика...

Снимка: Елена Спасова, Народен театър

Биляна Петринска – класическо бижу в ледено красива изящност. Ева Тепавичарова – страстна и огнена. Параскева Джукелова – едновременно романтична и царствена. Радина Боршош – чиста и искрена. Четирите актриси пресъздават поне 12 образа със стихиен талант и удивителна химия помежду си. На Ненчо Костов е поверена нелеката задача да разказва и да бъде Вазов...

От създателите си „О, ти, която и да си...“  е наричан скромно „лиричен колаж“ за любовта по стихове, спомени и писма. Режисьор на този завършен спектакъл е Бойка Велкова, сценограф е Нина Пашова, а хореографията е на Мила Искренова. Автор на разказа за Вазов е Мирела Иванова.

Мирела Иванова за „О, ти, която и да си...“

За идеята и създаването на спектакъла, за спомените, свързани с Вазов и митовете за него и за това какво никога не бива за забравяме за Вазов:

Какъв е най-силният Ви спомен или случка, свързана с Вазов?

- Първият ми спомен е как майка ми чете стихотворения на Вазов, сигурно съм била тригодишна. Майка беше много красива и много тъжна, излъчваше огорчена самотност, връщаше се от зъболекарския кабинет, гледаше дълго в една точка, а вечер, когато си лягахме, ми четеше от „Епопея на забравените“, „Майка ми“, „От Батак съм чичо“ и често се случваше заедно да си поплачем.

Не зная как и кога научих „Аз съм българче“, но тогава ще да е било, още не можех да казвам „р“ – и все настояваха да го рецетирам, обикновено качена на някое столче. Веднъж аптекарката, приятелка на майка, ми каза: „Мими, кажи го пак, ама с патос!“. Не знаех какво означава това и се разплаках от срам.

Сега си знам, че голямата мощ и стихия на вазовото слово невидимо са ме обзели още тогава, че стиховете и думите са влизали в детската ми душица и са я населявали трайно и завинаги, и не само Вазов ме е белязал, а поезията изобщо.

Това, което разказвате, влезе ли по някакъв начин в представлението "О, ти която и да си..."?

- Не крия, че всичко, което пиша, е и лично, лично преживяно, почувствано, изстрадано. Та и Разказвачът от „О, ти, която и да си...“ споделя със зрителите този мой детски спомен в началото. Естествено, аз не преписвам нито живота си, нито живота изобщо, защото художественият свят е изход, видение, пресътворение или копнежно бягство от действителния. Или пък всичко това плюс още сто неща, които ме държат изправена и във високото.

Снимка: Елена Спасова, Народен театър

Спектакълът О, ти която и да си... е създаден от почти изцяло дамски екип, с изключение на актьора Ненчо Костов, в ролята на Разказвача и на Вазов. Не е ли опасно и твърде пристрастно толкова много жени да представят живота на един от най-популярните мъже в българската култура и история? 

- Да, пристрастно е, но пък пристрастието ни е преизпълнено с познание и обич. Идеята да преоткрием лириката на Иван Вазов, да осветим  личните му, интимни стихотворения е на Параскева Джукелова. Впоследствие, тя се разгърна и стъпи върху „здрава земя“ – спомени, писма, не само стихове.

Един толкова храбър женски екип надниква и озарява по много красив и трепетен начин душата на поета, духът и осанката му. Ние винаги сме го познавали, въздигали, дори превръщали в гранитоподобен паметник. Но отвъд популярното, отвъд патетичните и лесноусвоими клишета за Иван Вазов, съществува и неговия друг,  вътрешен живот, със страданията и любовта, с неназовимите вълнения, с вдъхновението от „шедьовъра на природата“ – хубавата жена.

Има ли опасност да рухне митът за Вазов? Не е ли прекалено
човешки този спектакъл? 

- Та Иван Вазов още приживе е мит, как би могъл този мит да рухне днес,  170 години след рождението му... Високата му фигура си стои неотместимо насред духовната ни територия, насред всеки един от нас, независимо дали го знае или не. Надявам се, че ще доразширим мита, ще добавим нови значения, ще ги допишем с модерен почерк и ще го озарим вазовия митологичен ореол с още трепет и изящна светлина, с чувственост и живот дори.

Снимка: Елена Спасова, Народен театър

Какъв процент от житейските факти  в "О, ти която и да си..." са художествена измислица?  

- Цялата свързваща линия на Разказвача, един вмислен и затворен в себе си 30-годишен патетик, обзет във въображението си от Вазов, е художествена измислица, но измислица, родена от автентични текстове.

На какво е синоним името на Вазов?

- На България.

Какво още дължим ние, българите, на Патриарха на българската литература?

- Ние му дължим самите себе си, защото и сега сме такива, каквито ни е провидял и описал – чичовци и хъшове, велики и жалки в порива си към свобода, объркани, обзети, герои и предатели, които все още живеят в неговата недопрочетена и недоразбрана „Нова земя“.

Какво никога не би
ва за забравяме за Вазов?

- Пръвозданната и посветена чистота, с която обича и пише България.

Допускате ли, че някога не Вазов, а неговото творчеството може да бъде забравено?

- Не.

Снимка: Елена Спасова, Народен театър

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!