Със сигурност всеки е ставал свидетел на плажа как родители дават на едно дете разнопосочни заповеди. Седни, легни, не във водата, излез от водата, влез във водата и така вместо всички да са щастливи, престоят се превръща в една постоянна разправия. От работата си няколко сезона на морето по 12 часа на плажа съм забелязал, че предимно ние българите вършим тези неща. Повечето чужденци оставят децата си да се радват, а морето им дават необходимата свобода и самостоятелност. Причините за подобно отношение към детето са най-различни. На практика решение има и то понякога е на няколко метра от нас.
Хубав слънчев летен ден на плажа. Погледът ми е привлечен от група малки деца под шатра, които лакомо унищожават купа с пъпеш. Толкова сладко го поглъщат, че започвам да преглъщам. Пъпешът свършва и така започва тяхното занимание по сърф. На пясъка до шатрата е поставена сърф дъска с малко платно. Малчуганите на възраст между 5 - 6 годинки един по един започват да се упражняват да вдигат платното.
Помага им млад мъж. Това е Емил. Завършил НСА специалност ветроходство и допълнително педагогика. Той, съпругата му и две чудесни момчета от години имат сърф училище и най-важното, организират курсове за деца. „Децата още от най-ранна възраст могат да се качат на сърф и затова има вече всички технически възможности. Малки дъски и малки платна. Всичко има и единственото, което трябва е желание”.
Наблюдавам Емил, докато се занимава с децата. Търпелив и внимателен. Не изпуска никого от очи. Това е особено важно, защото всички знаем, че малките деца освен всичко останало са и калпазани. За него това е дългогодишен опит. Още по-интересно е, че и неговите синове се включват и помагат. Нетърпеливи са да покажат какво могат, което на моменти налага намесата на Емил, за да укроти техния ентусиазъм.
След заниманието на сухо идва още по-хубавото, влизат в морето. Първо обучение по равновесие върху специален надуваем сърф. Това не продължава дълго и едно по едно децата вече се упражняват на истински сърф за деца. И сега следва най-интересното. След малко повече от един час занимания, първият малчуган изминава около 20 метра. Следва възторжен скок във водата. И на това завиждам. Кой не обича да скача във вода?
Заниманията не ги води само Емил. На място му помагат още трима души, които се занимават с децата и докато са на плажа, за да си починат. Това с почивката е малко условно, защото поне аз уморено дете не съм виждал. „На децата трябва да се дава възможност да спортуват и така те изграждат и самостоятелност. Не може да бъдат държани под похлупак и да им треперим на всяка крачка”. Това казва човек, който от години работи с деца. Не може да не се съгласим с него.
Впечатлен съм от това, което правят Емил и неговата съпруга. Запознал съм се на място с тях и въобще не съм подозирал за тяхната работа с деца. За мен те са добрият пример, каквито не липсват. У нас, за щастие, вече пионерски лагери няма и хора като тях се захващат да организират занимания за деца. Естествено, зимата заниманията са на ски и сноуборд. Предполагам не е нужно да разказвам какво е изписано на лицата на децата при тези занимания в компанията на техни връстници.
