Националният природонаучен музей в София има дълга история. В него се съхраняват всякакви видове животни, дори такива, които вече не може да бъдат видяни в природата. Както казва Боян Петров, това е нашата задача – да събираме различни биологични видове, които някога може съвсем да изчезнат от природата.
Някога това се е правило по най-простия начин. Учените са събирали и препарирали животни, но това е отречена практика. Понякога човек може да попадне и на останки от животни. Често пъти това са познати останки, но понякога може и да не разпознавате от какво са останките.
Затова са и учените, които се специализират в различни области. Те са хората, които лесно може да различат дори по малки останки от кости от кой вид е дадено животно, да изследват намереното и да научат доста за него.
Така се случва с една интересна находка, която се оказа истинско попадение. Да видиш на живо Зелена костенурка е рядкост, а да откриеш останки от нея е почти невъзможно. Причината е, че тя е не само изключително защитен вид, но и голяма рядкост.
Екземляр от череп е бил дарен в Националния природонаучен музей датира от далечната 1898 г. Според д-р Владислав Вергилов, херпетолог в музея, истинско чудо е, че отново музеят получава втори екземпляр. По негови думи, причината е, че навлизането на животно от този вид е изключително рядко в Черно море. Като цяло те обитават топли морета.
Все пак може да се случи да попаднеш и на такъв рядък вид, пък било и само на малка останка от него. Добре е да знаете, че по правило ако се случи, трябва да се обадите на регионалната служба по околна среда и те са хората, които трябва да предадат намереното на музея.
Все пак и да го предадете директно в музея, това ще е далеч по-добре от това, някоя ценна находка да краси частна колекция или просто да стои в някой шкаф.
Като цяло трябва да знаете, че по Закон защитени видове е забранено да висят по стените в някое заведение или въобще да бъдат използвани за украса. Едва ли е и признак на добър вкус, дори и незащитени видове да “красят” механа или кръчма в абсурдни пози и вид, далеч от тяхната природа.
Всяко живо същество трябва да живее там, където му е мястото, а музеят е мястото, където се пази и изследва тяхната природа в името на поколенията.
