Да описва човек Родопа планина е начинание, което няма особен смисъл. Не за друго, а защото за планината на Орфей са изписани хиляди страници. Въпреки това, когато поемеш по криволичещите пътища на Източни Родопи усещаш, че съдбата те е отвела на място с особена атмосфера. Животът по тези места има друг ритъм, който няма нищо общо със забързаното ежедневие, в което много от нас доброволно са се впуснали с надеждата, че ще успеем. По тези места цари привидно спокойствие, което забързаният и измъчен градски човек ще определи като безвремие и сигурно ще е прав. Не може да си мислиш нищо друго, когато по селските площадчета виждаш все една и съща гледка. Селски магазин, който е добър декор за филм от времето на социалистическия дефицит, а пред него поседнали възрастни хора. Разговорите с тях винаги стигат до това, че животът е замрял. Младите са заминали да търсят благополучие в някой град, а хлябът е под бройка, защото няма кой да се спре да си купи. Кратка разходка по уличките на някое село ясно показва какво се случва. Каменни къщи, градени с много труд и способни да издържът повече от век са напуснати. Животът от тях си е отишъл, за да се борят с времето. Иронията е в това, че ако не протече техният покрив, те като нищо ще надживеят тези, които са ги напуснали. И все пак.

Спомняте ли си “сензацията” за германците, които се заселиха в село Одринци. Всички ги видяхме и сигурно много от нас са възкликнали, че това са някакви луди хора. Може и така да е. Виждам ги как едни от тях възстановяват керпичена къща и изграждат покрив. Други от тях прибират стадо от 360 овце и кози. Броят ги внимателно. На един от техните джипове има обява, че продават кози. Да се чуди човек кога пристигнаха, кога вече имат животни за продаване. Няма място за изненада. Хората работят упорито. Имат цел и по всичко личи, че ще успеят. Местните хора ги гледат с недоумение, но определено с добро отношение. Тук най-вероятно е мястото да се запита човек, защо оптимизмът е дошъл с немците, а местните хора са изоставили надеждата. Не само те провокират подобен въпрос. През 2009 година холандци финансират проект “Новото тракийско злато” в Източни Родопи. Целта е подкрепа на различни начинания, които да дадат живот в този чудесен район на България. Причината в своята основа е проста. Запазена дива природа и чиста среда и не само това. Лично се запознават и откриват хора, които искат да вървят напред. Очевидно освен всичко останало, ние си внасяме и оптимизъм. Дефицитът от него у нас е осезателен. Липсва и надеждата, че сме в състояние да постигаме каквото и да било сами. Германците от Одринци не могат да се начудят на това, а холандците харчат средства, за да се убеждаваме сами себе си с какво разполагаме като дадености.

Баба Дафинка от село Горни Юруци е направила мекици за закуска. Така трябвало за гости. Трябва да ги посрещнеш както подобава. Не ни брои лъжичките мед, които си слагаме върху мекиците. Не се оплаква от нищо. И вие да отидете и на вас ще ви направи, стига да решите да замените охолното си пътуване до някой луксозен курорт, за да попътувате по тези места. Заслужава си от време на време да обърнем поглед и към това, което сме късметлии да притежаваме.