Националните особености, достижения и къде сме като нация са постоянна тема. Както във всичко останало, така и при тези привидно общи въпроси, може да се търсят отговорите. Има два подхода и всеки си има своите недостатъци. Единият е да приемаш казаното от някой друг. Вторият е сам да търсиш отговорите.
Егейско море е особено място. То дава възможност да видиш Гърция и Турция. Нещо повече. Да ги редуваш. Днес си в Гърция, утре в Турция и така няколко пъти. Това е възможно по вода. Пристанищата по традиция си приличат.
Някои са шарени и кипят от живот. Други не. Все пак те винаги са приятна гледка, поне тези, които не са индустриални. Тези места са отправна точка, ако искаш да се потопиш в местната атмосфера. Там виждаш какво се случва и как живеят хората. Там се виждат дребните, но показателни детайли. Това е необективната но показателна социология, която ние си правим. Всичко е показателно. Състоянието на сгради и улици. Магазини, пазари, цени и разбира се хората.
Върху техните лица е изписано отражението на всичко което се случва. Както и на балканите, така и по тези места в един период те са били владение на гърците, днес са в рамките на Турция. Белезите на историята са навсякъде. Архитектурата е показателна в това отношение. Останките на акрополи и крепости пък ни отвеждат във времена, нямащо нищо общо с днешните обособени държави и разделение.
Докато криволичи човек между Турция и Гърция днес вижда загриженост, която засяга и двете държави в еднаква степен и това е отливът на туристи. Днес мигранти не срещаш, но всяка криза има последващ ефект. Разлива се както вълните по бреговете по тези места. Събитията са отнесли хората от иначе направените с много вкус заведения. Работливи и умеещи да посрещат и обслужват хора, днес жителите по тези места са принудени да бездействат. Тази картина е тъжна, подсилвана от даденостите по тези места, които за едните Христос, а за другите Алах им е дал. Вярата е едно. Животът в крайна сметка е нещо друго, макар да е важна отправната точка, стъпваща на вярата.
Трудно е да се каже, до колко има място за песимизъм, защото в крайна сметка събитията може и да променят личната ни представа и очаквания, но те са емоционални и отминават за да си мислим утре нещо друго.
Наблюдавам срещу себе си старанието на човек, подреждащ маси, столове и покривки в иначе празно заведение. Възрастен човек седи на една от масите и рее поглед към поклащащи се рибарски лодки. Собственик на малко магазинче за сувенири, подрежда шарени броеници. Един особен символ по тези места, който хората прехвърлят в ръцете си от едната и другата страна на морето. Мислено го прекосявам в едната и другата посока и все си мисля, че където и да живеем, ние не сме особено различни.
