Те не влизат в клишето на „безобразно лудите“ артисти. На сцената са просто усмихнати, красиви хора, чиято музика е като фреш от лимони, с много мед и без никакви консерванти. Здравословният и почти отрезвяващ коктейл идва от Австрия, нарича се Marina & The Kats, а майсторите са Марина Цетл – вокал и ударни, Томас Мауерхофер – китара и вокал, Харалд Баумгартнер – китара, перкусии и вокал, и Петер Шьонбауер – бас и вокали. Квартет с усещане за бигбенд, чиято гръмотевична изява в Банско предусещаше май само екипът на джаз феста.
С право ги наричат романтични като виенско колело и еуфорични като влакче на ужасите. С право винаги искат от тях да се върнат. И с право песните им променят – не само движенията на тялото – към танц, но и гънките на мозъка. Марина и нейните инди суинг „котараци“ не се плашат от директността на посланията – независимо дали са свързани с опазването на планетата, пандемията и нейните производни злини, ненавистта към „лошите“ политици или невъзможността да бъдеш различен, 21 века след Христа.
Най-хубавото е, че Marina & The Kats сякаш успяват да „качат“ всеки на своето виенско колело и да превърнат този контакт в незабравимо пътешествие. Там всичко е като по ноти, само че нотите са живи и достатъчно напористи в ритъма – защото на един дъх извървяват пътя от 30-те години на миналия век до днес.
Броени часове след концерта в Банско, на интервюто пристигат Марина, Хари и Петер. Томас липсва, тъй като в хотела изкълчва глезен и се налага малкото свободни минути преди полета към родината да прекара в местната болница.
Marina & The Kats разказват за впечатленията си от първия в кариерата им уъркшоп – с млади български таланти. Как четирима музиканти създават усещане за бигбенд. Какво е инди суинг. Кой рисува фантасмагоричните обложки на албумите им. Защо пеят You are fired на австрийското правителство. Защо почти всичките им песни са свързани с лични истории.
За първи път правите уъркшоп. Беше ли Ви интересно?
Марина Цетл: Да, за първи път ни се случва такова нещо. Беше страхотно. Имаше много български студенти – много интелигентни, задаваха ни много интересни въпроси. Невероятно е, че толкова млади хора са толкова навътре и на Ти с музиката. Ние самите се върнахме 15 години назад – когато бяхме на техните години. Енергията беше невероятна. Преживяването беше невероятно.
Петер: Едно от момичетата се интересуваше от мястото на жените в музикалния бизнес и от опита на Марина. Отделихме й повече от 20 минути, за да й обясним как стоят нещата при нас и да й дадем сили.
Марина: По-важното е, че това го направихте вие – като мъже.
Петер: Не знам как е тук, но в Австрия е нормално един мъж да каже: „Аз съм феминист!“.
Доволни ли сте от концерта си в Банско?
Марина: Концертът беше страхотен, освен това беше нашият първи концерт в България. Публиката ни прие много радушно, получи се невероятно преживяване. Затова се надяваме да дойдем отново много скоро.
Така ли минава обикновено всеки ваш концерт?
Марина: Предпочитаме да е малко по-тъмно. Защото тогава, още с първата песен, хората вече са наскачали от местата си и танцуват заедно с нас. Въпреки това, на концерта в Банско те много бързо минаха на „наша“ страна. Но това беше една фестивална атмосфера. Хората идват, без да знаят какво ще видят и чуят. По този начин откриват нови неща....
А какво е инди суинг?
Петер Шьонбауер: Това е термин, който ние си измислихме, защото всъщност нямаше категория в музиката, към която може да се причислим така, че да ни бъде комфортно.
Ние започнахме като суинг група. Опитвахме се да интерпретираме стари мелодии от 30-те години. След това се запитахме: „А сега накъде?“ и затова се насочихме към друга част от музиката, която също много обичаме – рока. И ето какво се получава... Всичко е едно пътуване. Знаем, че не е нужно да слагаме етикет, но засега този е най-подходящият.
Определят Ви като най-малкия бигбенд в света? Имате ли това усещане за себе си?
Марина: Така ни нарече един германски журналист преди шест години, още докато бяхме трио. Смятаме, че това е един добър слоган за нашата група. Междувременно, ние се развиваме и като че ли това име не ни подхожда толкова много вече. Вече сме четирима (Смее се – бел. а.).
Не е ли много уморително четирима души да играят ролята на бигбенд? С какъв пулс завършвате концертите?
(Всички се смеят – бел. а.)
Марина: Определено, пулсът на всеки от нас е доста висок след концерт.
Харалд Баумгартнер: Изморително е, защото ние пътуваме из цяла Европа и се опитваме да дадем всичко от себе си. Правим нещата с много енергия. Освен това, определяме програмата на всеки концерт в зависимост от мястото, на което се намираме. Затова всеки концерт е различен.
Марина: Зависи каква е публиката – млада, стара или смесена, което е най-добрият вариант. Така беше в Банско.
Петер: Хората навсякъде са различни И слава Богу!
Марина: Но, ако говорим за умората, това е сладка умора. Макар че на другия ден, по време на закуска, чувствам истински умората.
Наричат музиката Ви свежа, но коя музика освежава вас?
Марина: Това е музиката, която ме кара да изпитвам непознато за мен чувство. Музиката, която откривам, и разбирам, че ме е докоснала. Аз, например, доста късно открих Alabama Shakes – група, която няма нищо общо със суинга. Доста късно открих за себе си и The Black Кeys. Това е музиката, която ме освежава...
Хари: и Хари Стайлс!
Марина: Дааааа! И Хари Стайлс. Толкова е готин! Той имаше наскоро концерт във Виена, но по същото време ние трябваше да пътуваме и пак го изпуснах, но ще има и следващ път (Смее се – бел. а.).
Хари: Аз харесвам Vulfpeck, харесвам също барабаниста и вокалиста на Katzman. Това са двете групи, които слушам най-много.
Петер: Свежа музика може да се намери и сред старата музика. Понякога можеш да се изненадаш много приятно, когато слушаш парчета от 60-те и 70-те години. В миналото има много музика за откриване...
Казват за вас, че сте романтични като виенско колело и еуфорични като влакче на ужасите...
Марина: Може би е така, защото и при нас има ниско, и високо, смешно и сериозно – всичко по едно и също време.
Петер: Хубава картинка сме, при това твърде виенска, затова описанието ни пасва съвсем точно.
Кой рисува обложките на албумите ви?
Марина: Имаме приятелка, която се казва Валентина. И тя като нас е от Грац, прави всички наши обложки и графични дизайни както на нашите албуми, така и за нашите видеоклипове. Тя е типичен човек на изкуството – малко хаотична, затова често се налага да я подсещаме, че има крайни срокове. Тя никога не казва, че нещо не може или няма да стане. Тя просто казва: „Нека опитаме, пък ще видим какво ще се получи!“. Идеите ни са общи, но реализацията е нейна.
Всички обложки досега са с рисунки. Не обичате ли да се снимате?
Петер: Нееее (Смее се – бел. .а.). Смятаме, че нейните илюстрации са по-яки от нашите особи. Би било твърде скучно, ако на обложката има просто една снимка на нас четиримата. Но може би това ще се случи в някакъв момент, и ще бъде твърде нетипично за нас. И тогава ще бъде изненада. Засега предпочитаме илюстрациите.
Хари: Този дизайн е насочен повече към музиката, която изпълняване, и по-малко – към хората, които я представят. И това също е хубаво.
Как избирате кавър версиите, които правите. Как стигнахте до кавър на Guns N`Roses?
Марина: В първите два албума направихме кавъри не едно суинг парче от 30-те години и на още едно, което няма нищо общо с този стил. Слушаме доста музика, докато пътуваме и точно тогава, съвсем спонтанно решаваме, че може да направим кавър. Така стана и с Guns...
Интересувате ли се от политика или тя е само повод за песен?
Марина: Често имаме концерти в Германия, а по техните телевизии правят доста шеги, свързани с политическата ситуация в Австрия. На нас понякога ни се струва, че това е малко в повече...
Петер: Поилитеческа ситуация в Австрия е под всякаква критика през последните три години. И ние се борим нещата да се оправят – има доста корупция, повече отколото си мислите, че има в една западноевропейска държава. Затова пеем „Уволнен си“, и това е отправено към нашето правителство.
Така ли бихте описали политическата ситуация с песен?
Петер: Да! You are fired! Човек може да избира по-малката злина. Ти не избираш партия или хора, за които си сигурен, че са страхотни, а такива, които могат да донесат по-малко вреди на държавата. Ето за такива хора се налага да давам своя глас, което е много тъжно...
Марина: Надявам се, нещата да се променят към добро много скоро. От друга страна, доволна съм, че не живея в друга страна, където нещата са още по-зле
Коя е най-личната история, която сте разказвали в песен?
Марина: Има наистина много песни, които са съвсем лични – с лично послание или от личен опит. Брррр... Като цяло, такъв е албумът ни Small, защото той разказва истории на малкия човек. Песента Just like you е за ситуация, която имам с моите родители.
Друга песен – Different, разказва какво се случи с нас – като музиканти, като хора, като артисти, като жена, в последните две години, например. Беше различно заради пандемията и всичко останало. Ние не можехме да пътуваме. Имахме едно голямо междучасие. Тогава човек започва да си мисли и за лошите неща – просто, защото има много време за размисъл. Different е като обобщение за живота ни през последните две години....
Петер: Аз не пиша текстове, но мога да кажа, че наистина много от песните са лични и дори автобиографични. Защото за нас няма никакъв смисъл да си измисляме истории от типа: Имало едно момиче, което хлътнало по едно момиче, но той я изоставил и тя започнала да плаче... Защо да се занимаваме с истории, които повечето артисти разказват в песните си.
Трябва да се опитваме да се отървем от нещата, възпявайки ги, защото като артисти ние искаме да се свързваме с хората и те да слущат нашата музика. И, ако не наистина разказваш своята истинска история и нещата, които се случват с теб, има голям шанс хората да се припознаят с теб и да повярват, и да си кажат: „Знам за какво пеят! Аз изпитвам същото чувство!“.
Хари: Най-новият ни сингъл Pretty close също разказва история – за това как хората се отнасят към планетата, на която живеят. Защото това е голям проблем – личен и едновременно с това глобален. Дали човечеството е изправено пред своя крах и борба за оцеляване...
Какво ви вълнува извън музиката?
(Тук Хари поглежда Марина и се прави, че яде – бел. а.) Марина: Дааа, аз обичам да ям и да спя! (Смее се – бел. а.). Обичам да съм сред природата. Имам нов хамак, на който обичам да лежа, свита като бебе, да се полюшвам и да си мисля за нещата от живота.
Хари: Извън музиката, обичам да играя баскетбол, и това е нещо, което харесвам от малък. Това е моята втора любов.
Петер: След музиката, най-много обичам да пътувам, което е прекрасно, защото музиката ми дава тази възможност. Така че, ако спечеля от лотарията, може би ще отделя пари за музика, но по-голямата част ще похарча за пътуване и за опознаване на нови култури.
Марина: Всички обичаме да пътувате. Преди време издадохме готварска книга, която обаче е само на немски език. Вътре има много рецепти от местата, по които сме пътували – израелска закуска, британска кухня, шведски ястия… Опитваме се да правим нещо различно, не само музика.
