На кечуа Мачу Пикчу означава Стар връх, но за туриста е място, на което иска да се връща при всяка възможност. Не само защото е от онези забележителности, които на живо изглеждат по-добре, отколкото на снимка.
Атмосферата там е особена, мистична, настръхваща, уютна. Тя е събирателен образ на атмосферата на цяла една държава и нейните жители. За перуанеца гостоприемството е кауза, а усмивката и приятелското отношение към непознатия – неизменна част от възпитанието.
През последните години все по-голям става интереса на младите хора в Перу към изучаването на кечуа – основния език в империята на инките, който след колонизирането е изместен от испанския.
„За мен това е въпрос на чест и уважение към историята. Мисля, че всеки мой съгражданин трябва да знае кечуа“, разказва 24-годишният Карлос Лопез от Трухильо. Споделя, че посещава Мачу Пикчу за шести път, защото по този начин се зарежда и вдъхновява.
Факт е, че за местните посещението на Мачу Пикчу е десетина пъти по-евтино от това за чужденеца, живеещ извън Латинска Америка. Въпреки това, туристи от цял свят са готови да платят 150 долара, за да могат после да нарекат преживяването си „зареждащо и вдъхновяващо“.
А там, на височина малко над тази на нашия Черни връх, витае магията от началото на една свръхезическа култура. Особено е, дори само заради единственото дърво, което стърчи като вкаменен тотем сред руините, като част от извънземен декор...
Затова още по-радостно звучи новината, че най-прочутият град в Андите отваря врати след 8-месечна карантина заради коронавируса. Така, около 700 туристи на ден ще имат шанса да вдишат от въздуха на инките, да се разходят сред уникално съхранената археология, наследена от великия владетел Пачакути, да видят отвисоко долината на река Урубамба и да зърнат върха на съседната малко по-висока планина Уаина Пикчу (Млад връх).
Любопитно е, че Агуас Калиентес – най-близо разположеното градче до Мачу Пикчу удивително прилича на нашите подбалкански градчета – с реката, планината и множество струпани сгради. Разликата е в безбройните паметници, издигнати в последните години в прослава на инките. И тези паметници са поредният мил жест, който нацията отправя към своето минало, в което несъмнената перла е именно Мачу Пикчу.
