Православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Народът нарича празника Кръстовден не само заради „честния кръст”, а защото денят „се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.
Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват „пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и „оправят счупени кокали”. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.
На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.
Сънят на надеждата
Хиляди миряни се стекоха на Кръстова гора. Поверието казва, че ако преспиш на това място и сънуваш нещо то ще се сбъдне.
Според поверието на това място се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.
Поклонение не само пред Кръста Господен, но и пред Христовата майка.
Очите на миряните и техният взор на надежда
Надеждата за силата на Кръста Господен
Мястото е наричано Средна Гора „Кръстогорие“ или „Кръстова Гора“.
В дългата нощ на надежда и поглед към преданията за Светите Апостоли.
Надежда за семейството.
Надеждата за стари и млади.
Надеждата, която винаги живее в нас, дори когато сме самотни.
Много хора преспиват в параклисите на „Кръстова гора“.
Млади и стари и тяхната молитва.
Очакването за много хора е под открито небе.
Духовниците с послания и очакване.
Миряните следват духовниците.
Всеки носи надеждата сам в себе си.
Надеждата е и обща.
Смирено в очакване.
Тъгата и надеждата.
Кръстът на общата вяра.
Надеждата освен лична е и обща.
