Кок-Бару е една от най-популярните игри в Азия и Близкия Изток.
Играта е същинска битка и зрелище, което е истинско изпитание за коне и ездачи.
Целта е всеки от двата отбора да пренесе умъртвена коза до края на терена и да я постави в кръг под формата на “казан” на противниковия отбор.
В облак от прах и лудо препускащи ездачи, те се борят първо да грабнат от земята мъртвото животно. Кой ще успее е въпрос на двубой, стигащ до тежки сблъсъци. Успее ли някой ездач, започва преследване и опит от противников състезател да му я отнеме. Изключително важна е колективната игра, при която се пречи по всякакъв начин да бъде достигната целта. Паданията, при които дори ездачи се озовават под копитата на десетки коне, не са рядкост.
Като наблюдател е трудно да разбереш как не се стига до тежки инциденти.
Козата по правилник между 33 и 35 кг и самите животни са под голямо напрежение.
Лидери в играта са хората от държави, където конят и до днес присъства в бита. Опитът на големи нации като руснаци и американци да участват в надпреварата се превръща по-скоро в забавление за киргизи, казаци, таджики и други националности.
На Световните игри на номадите в Киргизстан, това е най-гледаната и популярна надпревара, която поражда чувство на превъзходство и гордост. Преди много години, вместо коза се е използвал вълк. Причината Кок-Бару в превод да се нарича Синия вълк е в това, че силният зрял вълк е с козина, която синее.
В Киргизстан не се използва овца, защото тя е символ на препитание в страната, а с храната не може да се отнасяш с неуважение. Все пак е добре, че и вълк не е.
