Присъствието на Иванка Курвоазие днес е като това на българската естрада в миналото. Тогава едни и същи муцуни „излизат“ дори от консервните кутии, без право на избор, тъй като има една телевизия, едно радио, пет вестника и никакъв интернет. Десетилетия по-късно, Курвоазие е подобен, не по-малко популярен продукт, който обаче трупа слава сред океана от информация и уеб необятността. Като самонаправен феномен, излят в достатъчно симпатичен образ.

Тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, бунтове, страсти, неуспехи, защото докосва и забавлява едновременно, казва режисьорът Васил Дуев. Поводът е новият му спектакъл „Иванка Курвоазие на три морета“, поставен в столицата на хумора – от Габровския драматичен театър.

Три актриси (Адриана Димова, Магдалена Славчева и Тони Христова) представят иванкиния живот пред погледа на самата г-жа Курвоазие (в ролята – Силвия Боева). Тя седи на първия ред и се наслаждава на собствените си лудории през годините, на спомените и пропуснатите ползи. И от време на време се „включва“ в шоуто, за да фиксира неточностите или обръща внимание на акценти, които не бива просто да минават покрай ушите на публиката.

Снимка: Росина Пенчева

В този пънкарски сюжет е намесен още един типаж (Найден Банчевски). Той почти е олицетворение на любовта, на мъжа, на съня и на всичко това, което се случва, докато пускаш една прахосмукачка или просто вадиш червилото си и, в прилив на патриотизъм, пишеш „1300 години България“ – независимо дали си жена или празнуваш 2 февруари.

Иванка Курвоазие е доказателство, че и днес, в „преход“, който продължава над 30 години, България има нужда от „бацил“ като нея, от нейната пандемично заразна ирония и курвоазни думи. А нуждата явно е толкова голяма,че не прави впечатление чия трибуна използва И. К. – тази на фейсбук, на книгата си или на сцената, на „живо“ от пералнята.

Снимка: Росина Пенчева

Режисьорът Васил Дуев: Персоналната криза на Иванка отеква със сеизмични измерения в Европа, Азия и Северна Америка

Г-н Дуев, Вие сте част от един доста провокативен спектакъл, наречен „Кокошка“, който доста силно кълве по театъра. В този ред на мисли, като един силно изявен глас и критикар на времето, Иванка Курвоазие „златна кокошка“ ли е като тема за театър?

- Не съм много запознат с този образ на златната кокошка. Но Иванка Курвоазие страшно много ми харесва, още с първия спектакъл, в който играя. (Васил Дуев участва в „Приключенията на И. К.“, постановка на театралната работилница „Сфумато“ – бел. а.). Видях колко тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, нейните бунтове, нейните страсти, неуспехи. Тя докосва хората и ги забавлява едновременно.

Още по темата

Затова реших да направя спектакъл в Габрово, който да чува улицата, да чува нейната болка. Защото там си правим много хубави представления, но те винаги са сюжетни, естетски представления, в които представяме някаква алтернативна реалност.

Този спектакъл е реплика, реакция, породена от случващото се в обективната реалност. Когато злободневните теми прехвърлят битовото и се превръщат в обществен вой, е нужно да чуем този вой. А Иванка Курвоазие е такъв глас.

Както казахте, самият Вие играете в спектакъл по нейни стихове, а сега създавате свой. Толкова необхватно и ценно ли е нейното творчество, че Ви вдъхнови да направите свой прочит?

- Иванка може да бъде погледната през много призми. Не защото е Иванка, а защото е фрагментарен автор. Затова трябва да има замисъл, който да нанизва, бъде гръбнак на драматичното действие. Затова избираш какъв точно разказ искаш да направиш през нейните текстове.

Снимка: Росина Пенчева

В „Сфумато“ нещата са доста по фрагментарни, доста по-лични и касаят нейния интимен кръг. Докато това, което направихме в Габрово, е различно. Персоналната криза на Иванка Курвоазие отеква със сеизмични измерения, геополитически, в цялата Евразия, стига дори до Северна Америка.

На мен много ми допадна този политически момент и всичките нейни познанства, независимо дали са фикционални или действителни – с властта отпреди падането на Берлинската стена до ден днешен. Дори само връзката ѝ с Джордж Сорос, успешна или неуспешна, също е една възможност за спектакъл

Вие се познавате с тази мистична дама. Що за образ е тя, извън Фейсбук реалността, в която вилнее?

- Тя е много искрен човек, което много харесвам в нея. А това е театрално, драматично и актьорско, също така. Дори и тя да има свой специален стил, бил той понякога илитератски, нарочно профанен на моменти, и в същото време –

изключително извисено поетичен и метафизичен. Затова и в нашия спектакъл има магически реализъм, по някакъв начин, в един момент, и всъщност там е обратът, когато се случва нещо отвъд нашата реалност.

Въпреки всичко това, което я обогатява като образ, тя е изключително искрена. Има толкова искрени и прозрачни моменти в писането й, които са вкусни за игра и за чисто актьорско припознаване. Тогава, кой знае какво търсене не се налага – когато не играта създава играта.

А защото точно четири актриси играят този щур образ?

- Малко е особена работата. В нашия театър играе изключителната Силвия Боева, която е горе-долу на възрастта на самата Иванка Курвоазие. И затова го има този прочит – тя да гледа живота си като театрално представление, като на филмова лента, да гледа три свои различни версии и да проследи къде е сбъркала в живота си, какво е можела да поправи...

Затова са толкова актрисите. Имаме Иванка в днешно време, на своите 60-ина години, която гледа към своите по-млади версии, към своите по-млади страни, а те са три в случая, като трите морета, които сме избрали за наше заглавие.
Спектакълът много се занимава, с българското, с патриотичното. Но при Иванка има много важен момент – с околовръстното на живота, където не знаеш кой изход да вземеш. И независимо дали ще вземеш грешния или правилния, това винаги ще има своите последствия...

Нейните текстове са доста крайни – не само като позиция, но като език и чисто естетически, понякога. Внимавахте ли, когато се наложи да поставите тези език на театрална сцена? Наложихте ли си някаква цензура?

- Има един-единствен момент, в който езикът е малко в повече. Става дума за едно изречение, което направихме в границите на добрите нрави.

Убеден съм, че ако много не се налага да изречеш на нож нещо нецензурно, спокойно можеш да разкажеш същата история по културен начин и да дадеш същата информация, и страст, и хъс. Но, наистина, в случая ставаше дума само за едно изречение...

Иванка Курвоезие казва, че е „Дядо Коледа за възрастни“? Какво Ви донесе на Вас този Дядо Коледа?

- За мен тя е изключителна находка, най-силната и естетична сатира, която нашето съвремие може да има. Иванка е персонификация на целия български народ.Тя е като народа – оцеляваща по някакъв фантасмагоричен начин през неволите на живота. Поетеса, полуинтелигент, на битово ниво, с изключителна самоирония и чувство за хумор, която често успява да надиграе ези-турато на живота, както самата тя се изразява. А в нашия спектакъл успява да изиграе и ези-турато на демокрацията.

Вие ставате своеобразен изследовател на Иванка Курвоазие. Какво според Вас може да запуши устата на Иванка?

- Ами, така като гледам и любовта не успява. Защото тя успя да се събере със своя карловски любовник. Нещата стоят доста добре. Затова нищо не може да й запуши устата. Тя сама ще избере какво да се случи.

Аз лично си пожелавам за Коледа да не ѝ се запушва устата, защото ражда изключителни текстове, които не се затварят само в мимолетността на един Фейсбук пост. Затова съм готов да направя втори спектакъл по нейни текстове. Надявам се да дойдат по-спокойни времена, за да не ни е нужна Иванка Курвоазие...

 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!