Още щом навлезете към залива на Васи, усещате че отивате на красиво място. Посреща ви малък бял параклис, който е почти на границата между морето и залива, а над него се издига малък фар.
Не след дълго пред вас се разкрива и гледката към града. Шарени къщи пълзят от пристанището по склоновете нагоре. Обграден от високи склонове, заливът е притихнал с тихите си и спокойни води.
Първи те посрещат десетки яхти, които се поклащат лениво. Флагове от различни страни показват кой откъде е дошъл на това прекрасно място. Докато се приближаваш към пристанището, нямаш търпение да слезеш на брега.
Разходката е повече от приятна. Малки магазинчета и много малки заведения. Всяко със собствен стил, така както е искал да го направи собственикът. Кипи живот, но по един спокоен начин. Единствено леката глъч от разноезични разговори те съпровожда по малките криволичещи улички.
Около малките таверни се носи аромат, на който трудно можеш да устоиш.
Не след дълго в Гърция ще се провеждат предсрочни избори. Търся нещо, което да ми подскаже, че е така. Нищо не откривам. Дори в кафене, което очевидно се посещава от по-възрастни местни жители се гледа Дискавъри.
Да се чуди човек защо не гледат някой предизборен дебат? Нищо подобно. На това красиво място, всичко е подчинено само и единствено, за да направи престоя на пристигащите по-приятен. Както за очите, така и за гастраномическите им желания.
Подобно място е типичен пример за това как гърците правят туризъм. Интелигентно и с вкус. Тъжно е да си го призная, но човек трябва да е честен. Ние не може да се сравняваме по нищо с тях по отношение на използването на природните дадености за туризъм и печелене на пари.
Най-простото обяснение, което може да бъде намерено, е, че те винаги са били собственици на своята земя, на която без прекъсвания са развивали своята предприемчивост.
Исторически погледнато, ние правим първите си стъпки в тази посока. Двадесет и пет години са нищо като време, но достатъчно да похабим природните си дадености, водени от желанието да спечелим толкова за 25 години, колкото гърците са трупали драхма по драхма (днес евро) в продължение на почти три пъти по-дълъг срок, откакто се развива интензивен туризъм.
Очевидно не са допуснали на земята си и разни перачи на пари да им застроят и съсипят най-ценното, което боговете са им дали.
Представям си Одисей, който ако днес се разходи по тези места, със сигурност ще намери доста познато мястото, изправен някъде, от гледка, която не се закрива от някой бетонен мастодонт.
Ако пътувате по Йонийско, отидете на Итака. Островът на Одисей.
