„Детство мое“: Лицата на bTV споделят съкровени детски спомени (ЧАСТ 1)

Честит Ден на детето на всички малки и пораснали деца! Помните ли най-голямата пакост, която сте правили като малки? А помните ли какво похапвахте сладко-сладко след часовете игри навън?

Именно това попитахме водещите и репортерите на bTV Новините, които споделиха с нас част от най-милите си детски спомени.

Виктория Петрова

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

„Бях много послушна и изпълнителна. Нарочни бели не съм правила“, казва водещата на новините по bTV.

„Любимите ми детски спомени са когато се събирахме със семействата на баба и дядо и прабаба и прадядо. Когато ходихме по екскурзии на различни места в страната, когато летях със самолет до София при другата ми баба, игрите с приятелите пред блока… Нямам най-любим, да не глобализирам, но за почти всичко от детството си спомням с усмивка“, признава Виктория.

За любимата си храна – казва, че е била „малко злояда“.

Лиляна Боянова

„Като цяло бях доста кротко и послушно дете. Имаше пакости, но умерено. Може би една от най-големите бели, които съм правила е, че ходихме да береш скришом вишни от един съседен двор по време на лятната ваканция. Демек крадяхме вишни и разбира се, в един момент ни хванаха“, казва с усмивка чаровната водеща на новините Лиляна Боянова.

„Нямам конкретен любим спомен. Обичам цялото си детство, най-много летата на село при баба и дядо. Много романтично, много мило време, изпълнено с усмивки и игри“, допълва тя.

„Диня със сирене беше любимата ми храна като дете. И до ден днешен много обичам“, допълва тя.

Златимир Йочев

„Най-голямата беля беше отварянето с нож на сейф на баща ми. Не толкова, за да взема нещо отвътре, а за да видя какво има. Детско любопитство“, признава си водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев.

„Най-любимият ми детски спомен е срещата с родители ми след раздяла от около година. Те заминаха преди мен и сестра ми и трябваше да живеем при баба и дядо“, казва той.

„Любимата ми храна беше сладкото. Под всякаква форма. Напук на забраните“, признава си водещият.

Николета Хаджийска

„Най-голямата ни беля е единственият и наистина неуспешен опит да се правя на фризьор. От скука или детско любопитство подстригах предните кичури коса - получи се крив и смешен фал, но беше запомнящо се начало на първи клас. Събрах погледите“, казва репортерът на bTV Николета Хаджийска.

„Най-ясно си спомням лятната ваканция на село е най-топлия и уютен спомен с вкус на домашно сладко и прясно сирене. Селска идилия с игри със сестра ми Поли, ожулени колена и планинска прохлада“, разказва тя.

„Най-много обичах филии с кашкавал. Винаги, в делник или празник, у дома или на гости. На вид просто, но безкрайно вкусно! И дори старанието на мама Мария и тати Румен да ни поднесат деликатеси оставаше неоценено. Нищо не заменяше филиите“, казва тя.

Румен Скрински

„Всъщност белите са били толкова много, че не бих могъл дори да си ги спомня всичките - от „прескочили“ случайно топки в двора на съседа, до системни кражби на череши от чужди дървета. Най-запомнящата се обаче пакост беше, когато извадих единия край на кабела на касетофон, докато другият е включен в мрежата. И познайте - докоснах го! Ей така, от любопитство! И после… токовата вълна ме хвърли назад. За щастие, нямаше никакви поражения, а само наказание от родителите ми да се науча да си връзвам обувките. Тогава се сбъдна най-големият ми кошмар. Цял ден учих възли на кецове. Цял ден! Учих и плаках“, спомня си Румен Скрински.

„Детските ми спомени са свързани с лудории и чоплене на промишлени количества слънчогледови семки по пейките в парка. Правихме страшна мръсотия на пук на всички, които ни казваха: „Не е редно така“, признава си репортерът.

„Филиите с лютеница ми бяха най-любими след като цял ден съм беснял с колелото и топката - най-добрата храна за активни спортисти“, казва още той.

Стоян Георгиев

„Не се сещам някоя беля, която е за разказване. Веднъж откраднах табела от тролей Номер 5 и си я сложих на колелото. Жестоко ми се караха нашите. Това е първата и последната кражба в живота ми“, признава си репортерът Стоян Георгиев.

„Любим спомен ми е как си правих тролеи. От дърво, с кабели, мрежа, депо. Всичко самоделно. Аз затова откраднах табелата, защото бях фен на тролеите“, казва той през смях. А най-много е обичал да похапва лучник.

Габриела Андреева

„Сещам се за две бели. Веднъж влязох в шахта под Паметника на съветската армия, за да извадя едно топче, като докарах родителите ми до лудост от напрежение дали ще успея да изляза. Извън тази случка най-редовно неволно чупехме производството на дядо ми на село, защото играех футбол с момчетата и топката все отхвърчаше в неговата градина“, казва Габриела Андреева.

„Безгрижните лета на село, изпълнение със смях, игри сред природата, вкусна домашна храна, веселие и безвремие с брат ми и братовчедите“, казва тя.

„Вкусът на моето детство е препечени на котлон филийки с домашно масло, чубрица и червен пипер, гарнирани с вкусни домати от градината на село и прясно сирене“, казва Андреева.

Полина Гергушева

„Най-голямата беля, за която си спомням е от тийнейджърските ми години, тъй като съм била много добро дете като по-малка. Летата прекарвах на село и беше прекрасно. В един хубав ден от скука ли от какво ли, с най-добрата ми приятелка отидохме в детската градина и започнахме да пишем по стените със зелени орехи. Какво писахме ли? Буквите ни и тези на момчета, които харесвахме = на В.Н.Л. Естествено приятелката ми ме убеди, че дъждът ще отмие написаното, но уви не стана така. Не само ни хванаха, но и се наложи бащите ни да боядисват стените на детската градина. Малко е да кажа, че много ни беше срам“, казва Полина Гергушева, водещата на новините.

„Любимият ми детски спомен е от безгрижните горещи дни край реката на село, където се събирахме всички деца и се къпехме, а бабите ни перяха килими“, казва тя.

„С носталгия си спомням как баба ми откъсваше зелена чушка от градината и я пълнеше със сирене, което също тя е направила. Така играта за мен и братовчедките ми продължаваше, но с вкусна следобедна закуска в ръка“, спомня си умиление водещата.

Светослав Иванов

„Бели правех много, но никога фатални. Всяко дете се учи, освен от уроците и от белите, които прави. Лепил съм магнити върху екрана на чисто новия ни телевизор, разглобявал съм различни уреди без идея с каква цел, чупил съм прозорци на съседи с топка“, признава си Светослав Иванов, водещият на „120 минути“. Казва, че е имал прекрасно детство, а най-обичал да похапва печено пиле.

Жени Марчева

„Първо за белите, не знам дали е най-голямата, но... Като малка мразех халва, мразя я и сега. Баба ми често ми слагаше халва в чантата за закуска, а аз я лепях тайно в шкафчето за обувки. Докато баба ми не реши един ден да подреди шкафа за обувки. Накара ми се хубавичко, но повече не ме задължи да ям халва. Белята с другата ми омразна храна от детството - грейпфрутите, остана неразкрита, защото ги заравях в пясъчника за игра“, разказва водещата Жени Марчева.

„Най-любим детски спомен - може би детските ми усещания, свързани с честването на 24 май - аромата на люляците и божурите в двора, приповдигнатото настроение как ще се облека за празника, с какво стихотворение ще се представя, смеха на съучениците ми, съветите на учителите ми, имаше някаква магия във всичко това. Затова и до днес 24 май ми е толкова скъп и много личен празник“, допълва тя.

„Любимата храна при баба - абсолютно всичко, от тортата с три блата с баварски крем и настърган шоколад отгоре през фантастичните питки, които правеше до качамака, който приготвяше. И до ден днешен от време на време си поръчвам качамак, когато съм в подходящия ресторант и в подходящия сезон, но нищо не може дори да се доближи като вкус до това, което правеше баба“, каза още Марчева.

Канна Рачева