В сезона на ухаещите липи, алените череши и първите истински романтични летни нощи, няма нищо по-хубаво от това да попаднеш в света на Хофман. Макар и „изплетен“, и по зимному, и с презумпцията за камина, и огън, този свят изглежда още по-удивителен, когато е разказан само с езика на тялото...

Езикът на тялото – присъстващ, вибриращ, търсещ, отсъстващ, почиващ, искащ, можещ и правещ един театрален спектакъл в уютно преживяване за душата...С невъзможността съпричастникът-зрител да оцелее без сълзи в този уж безобразен рисунък от характери.

За Леонид Йовчев всичко това – на сцената – изглежда като детска игра. Толкова лек и почти хвърковат е замахът, с който актьорът се впуска в заданието да „изплете“ рафинирания антиреален свят на Е. Т. А. Хофман (1776-1822).

Йовчев е като струна, върху която може да се движи само лъкът на един истински свободен артист, какъвто е режисьорката Ани Васева. Нейната „Атлантида“, разказана в Swimming pool, в подпокривно, почти домашно пространство, сред атмосферата на стара София, е шанс да почувстваш неочакваната хлад на горещника... И гледайки, да изтръпваш само от идеята за шизофренна неочаквана среща с две същества, от чиито „диалог“ си създаваш твой свят. И така, уж откъснат от реалността, продължаваш да бъдеш в примката на „Атлантида“.

„Аз не изглеждам така, не говоря на себе си, ти не си аз...“. Хофманомания, дестабилизиране на реалното, всичко твърдо се разтваря във въздуха... Има още много причини да се помнят цитати от представлението, от творчеството на Хофман, от зашеметяваща с пъстрота и дълбочина философия на Боян Манчев, и „театралните“ текстове на Ани Васева.

В „Атлантида“ Леонид Йовчев си партнира с Катрин Методиева, автор на плетените костюми, заедно с Илга Медарска.

Освен фрагменти от Е.Т.А. Хофман, в представлението са включени текстове на Ани Васева и на философа Боян Манчев. Преводите от немски и английски са на Елвира Борман. Дигиталната част е поверена на Стефан Дончев. Музиката е на Кристоф Печанац (Klimperei), а звуковото оформление – на Ангел Симитчиев. Видеото е на Иван Николов.