Да обърнеш обектива към хората и тяхното ежедневие е голямо предизвикателство и отговорност. Влизаш там, където хората живеят и се борят, за да постигат това, което искат. Преследват мечтите си, а често пъти показват и трудностите на своя живот. Това доверие не може да бъде пропиляно, не може да си позволиш да си небрежен или да се отнасяш надменно.
У нас може и да оставаме с впечатлението, че всичко важно и значимо се създава от политиците, но това не е така. Всичко се създава и носи на гърба на хората. За жалост, камерите са насочени предимно към политици и администратори и далеч по-малко към тези, които често пъти понасят политическа и административна безотговорност.
Озадачаващо е неглижирането на привидно дребните и маловажни теми, които формират ежедневието, а често пъти имено малките теми, касаят много повече хора от тези в света на “голямата” политика. Затова, когато влизаш в ежедневието на много хора, те се отнасят с недоверие.
А животът е пъстър и в него има всичко. Какво да кажем за привидно маловажни, но истински истории и постижения, в които много хора виждат и припознават себе си. Получават пример, който ги вдъхновява и им дава увереност, че и те могат да постигнат повече.