Виктория Гетова е родена в София. Като малка, заедно със семейството си, заминава за Токио, Япония, където завършва част от своето начално образование. Като тийнейджър отново се връща в България, завършва училище и следва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Днес Виктория учи в две магистърски програми - „Спортна журналистика“ и „Японистика“ в най-стария български университет, а понастоящем е на обмен в Япония, където трябва да довърши своите магистърски тези, които да защити в България.

Виктория събира живота си в куфар, приема предизвикателството да смени три полета и се озовава в страната на изгряващото слънце, за да пренесе част от родината там.

Пред Юриета Иванова тя разказа повече за своето житейско пътешествие и разкри каква е България в очите на японците.

Япония – страната на изгряващото слънце – какво отведе Виктория Гетова там?

Япония никога не е била моя мечта.

Благодарение на родителите си имах възможност да замина за Япония, когато бях в началното училище. Преди със семейството ми да заминем за българското посолство в Токио, където работеше баща ми, бях завършила 1 клас в България, можех да пиша и чета на български език. Започнах своето ново приключение в токийско училище, в което всички предмети бяха на японски език.

Озовах се в Япония с един малък японско-български речник. Трудно ми беше. Не разбирах нищо. Прибирах се вкъщи, плачех на дивана и казвах на родителите си, че се чувствам като глуха и няма.

Но след това Япония става част от житейския ти път и заема важно място в българското ти сърце. Какво я направи толкова специална и как тя се превърна в неразделна част от теб?

Това, че израснах там, оказа голямо въздействие върху мен като човек, като възприятия, като култура. Станах по-дисциплинирана, може би по-свита. Върнах се в България точно преди пубертета и тези мои придобити в Япония качества бяха възприети като по-особени от моите съученици.

Докато живеех в Япония като дете непрекъснато мечтаех да се върна в България, където са близките ми, приятелите ми, където мога да дишам. Казвам да дишам, защото в Япония влажността на въздуха е много висока и лятото е много трудно да се диша.

Възприех културата, начина на мислене на японците. Обикнах езика. И тогава реших, че връщайки се в България, ще продължа да уча японски език и ще се опитвам да популяризирам Япония с нейната народопсихология и то не чрез популярните тук анимета, например, а през това, което впечатли мен самата.  И обратното, знаех, че ще пренеса духа на България в страната на изгряващото слънце.

Япония има много по-различна култура от българската. А ти като посланик на България, с българско сърце – как представяш родното там?

В момента уча на най-северния японски остров, който не е толкова популярна дестинация, но университетът „Хокайдо“ е едно от най-добрите висши училища в страната през последните години.

Радвам се, че имам възможност да бъда посланик на българщината в Япония.

На скоро от японската езикова гимназия в гр. Сапоро организираха събитие за чужденци. Гимназията е фокусирана върху изучаване на английски език и учениците и преподавателите там общуват само на чуждия език. По време на събитието всеки от нас трябваше да представи своята страна пред останалите. Аз имах честта да представя България.

След презентацията ми, учениците от моята група трябваше да направят плакат и да разкажат на другите какво са научили за българската култура. На всички им беше изключително интересно – рисуваха нашите носии, запомняха имената на българските гозби, впечатлиха се от това, че слагаме кисело мляко почти на всяка храна, хареса им архитектурата на София. Тези деца разбраха, че някъде там, на 9000 км тях, има една страна с богати традиции и култура.

Какво знаят за България японските ученици, преди да им разкажеш ти за страната ни, с какво ни свързват?

В Япония често ни свързват предимно с киселото мляко (йогурт), розите, футбола и Калоян Махлянов - Котоошу (първият представител на България, който се състезава в най-силната категория в сумото и единственият европеец, който има разрешение да бъде сенсей със собствена школа в страната).

В момента ти си в Япония по обменна обучителна програма, която дава възможност не само на българите да посетят Япония, но и на японците да дойдат в България? Имат ли желание те да се впуснат в такова приключение?

Определено транспортните разходи са това, което ги спира, тъй като, не е тайна, че пътешествието Япония-България не е никак евтино. Но пък разликата в цените на плодовете, например, може би компенсира самолетните разходи между двете държави.

Интересен факт е, че плодовете и зеленчуците в България са много по-изгодни от тези в Япония. Там консумацията на плод не е ежедневие. Моя приятелка от Япония поиска праскова за рождения си ден, а динята е лукс.

И, да, има студенти, които избират България и аз виждам този интерес почти всекидневно.

Към момента съм асистент на своя дипломен ръководител в Япония – доц. Кента Сугай. Когато е бил студент, също като мен, той е заминал на обмен в България. Обикнал е нашата култура, научил е езика и е започнал да се интересува от българските диалекти. След това е разпрострял своите научни интереси и към останалите славянски езици. Ако го чуеш как говори на български език със затворени очи, няма да разбереш, че е японец.

Когато пристигнах в Япония отидох на негова лекция по български език пред японски студенти. Няма как да опиша това чувство! Японци учат родния ми език. И макар че той е много далечен от техния, те го изучават с любопитство и интерес.

Аз помагам на студентите, ако имат затруднения, поправям ги, макар че го правя плахо, защото виждам тяхното огромно старание. Те ми казват, че вече знаят, че има смисъл в избора им да учат български език и научават все повече и повече за България.

Скоро приключението ти в Япония приключва и ще се прибереш в България. Как ще продължи твоето развитие у дома?

Прибирам се през февруари. След като се върна трябва да защитя двете си магистърски тези, една от които е свързана с това как японските медии представят българските олимпийски успехи по време на Олимпийските игри в Токио.

Вярвам, че ще мога да продължа да бъда мост между нашата, българска култура, и японската, която обикнах като своя. И се надявам да имам възможност да се развия в сферата на международната журналистика, защото тя е много повече от това, да преведеш дадена новина от чужд език. За да бъде обективно поднесена една международна новина, са нужни задълбочени познания в съответната култура, която отразяваш.

Вики, за теб България е не просто родина, а осъзнат избор. Как би довършила изречението: „Избрах България, защото…“

Избрах България, защото винаги ме посреща гостоприемно и там винаги ще бъда приемана и никога няма да бъда различна!