Компенсирането на безпрецедентно високите цени на електроенергията в България е най-важната и спешна задача, която трябва да бъде решена за дни, а и енергийната стратегия на страната във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост ще трябва да се обнови за седмици. Европейската комисия дава възможност всяка страна индивидуално да реши как да компенсира индустрията и потребителите за тези свръхцени на енергията. Това заяви по време на дискусионния панел „План за устойчивост, енергия и Зелена сделка“ на първия Powers Summit председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
„В съседна Сърбия цената за небитовите потребители е 130 лева, а в Румъния цената е от порядъка на 180 лева, в Турция също е в този диапазон. У нас е 448 лева за мегават час, като средно за ноември тази стойност беше 408 лева. Хубавото в нашия случай е, че всички тези надвзети от бизнеса и другите потребители от свободния пазар суми остават в страната. Източникът на финансиране за компенсации биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, излишъкът на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители“, допълни още Васил Велев.
Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че задачата за по-ранно прекратяване на въглищното електропроизводство има решение, при това добро, което е изгодно както за природата, така и за икономиката на страната. То ще е на база баланса на мощности, на база на производствения баланс на електроенергия, развитието на преносната мрежа, като се вземе предвид националният суверенитет и сигурност, като се държи сметка за конкурентоспособността на икономиката и за заетостта в страната.
По време на дискусионния панел единодушно бяха определени четири от най-важните приоритети да енергетиката и Зелената сделка. Като първи беше посочен изграждането на Националната енергийна стратегия на България в посока, гарантираща възможност за устойчив и справедлив преход. Националната стратегия по енергийна ефективност трябва да е фокусирана върху подобряване на енергийните характеристики на сградите, намаляване на интензитета в индустрията и създаване на нови сектори с добавена стойност в икономиката на страната.
Като трети приоритет беше поставена дигитализацията като предпоставка за бъдещето развитие на бизнеса, дигиталните умения и образование. И на четвърто място - осигуряване на суровинно критичните природни ресурси, свързани със стратегическите сектори и верифициране на европейския Зелен пакт.
Сред участниците в панела бяха министърът на енергетика Александър Николов, бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, председателят на БСК Добри Митрев, членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев и инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара.
