Специално за Bulgaria wants you, един от най-уважаваните специалисти в сферата на социалната политика, разтълкува темата за правата на работещите бременни жени и майки според Кодекса на труда.
Автор на статията е д-р Христина Христова, която е председател на Института за семейна политика. Тя е бивш министър на труда и социалната политика, народен представител в периода 2005-2009г., наблюдател и депутат в Европейския парламент. Доктор по Социология и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Жените имат право на платен отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането /чл.163/.
Работничка или служителка, при която е настанено дете според мерките за закрила от Закона за закрила на детето също има право на отпуск в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичане на полагащия се отпуск за раждане.
Бащите също имат право на отпуск, когато са в брак с майката или имат общо домакинство, в размер на 15 дни при раждане на детето от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
Друг отпуск, за който има право бащата със съгласието на майката е след навършване на 6-месечна възраст на детето. Бащата може да ползва остатъка от 410 дни, ако работи на трудов договор. Когато бащата е неизвестен или е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката, ако работи на трудов договор. Освен, че се изплаща обезщетението в размер на 90% от работната заплата, отпускът се признава за трудов стаж.
Ако майката прекъсне отпуска си до 1-годишна възраст на детето, с обезщетение 90% от работната заплата и започне работа й се заплаща половината от обезщетението.
Жената, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето отпускът за кърмене е 1 час дневно.
Ако жената има недоносено дете отпускът за кърмене е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и 2 часа дневно след навършване на 8-месечна възраст.
Ако майката на дете до 2-годишна възраст заболее тежко или почине, съответната част от отпуска се ползва от бащата. С негово съгласие отпускът може да се ползва от един от неговите родители или от родителите на майката, ако работят по трудово правоотношение.
След използване на отпуска до 1-годишна възраст, майката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Със съгласието на майката, този отпуск може да се ползва от бащата или от един от техните родители, ако работят по трудово правоотношение. В момента обезщетението е 650 лв.
Всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва отпуск до 5 месеца от другия родител.
С цел съвместяване на трудовите и семейните задължения, при завръщане на работа след отпуск по майчинство, работникът или служителят имат право да предложат на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното време за определен период.
При обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка работодателят е длъжен да разреши ползването на платен годишен отпуск или неплатен отпуск, ако искането е от: бременна жена; майка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта м; самотен баща на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му. Времетраенето на този отпуск се признава за трудов стаж.
Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на майки с деца до 7-годишна възраст през лятото или според желанието им през друго време на годината.
Работодателят не може да задължава бременни жени и кърмачки, както и жени в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност здравето им.
Работодателят не може да командирова бременна жена, жена в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
