Адаптацията или приспособяването на човек към промените вероятно е най-отличителната му черта в пирамидата на живите същества. Адаптацията е тази негова способност, която му позволява да обезпечи съществуването си. Това е сложен и продължителен процес, който е бил обект на обследване от много учени
Професионалната адаптация е била обект на обследване на много психолози. Някои от най-известните автори-теоретици са Доналд Сюпър, Милър и Форм, Робърт Хавигхърст. В основата не техните теории залягат понятия като развитие, стабилност, напредък, мотивация за труд, взаимодействие с работната среда и други.
Вероятно най-добрата разработка по темата е дадена от Лофкуист и Доуис в книгата „Адаптация към труда“ /Adjustment to Work/. Според двамата автори трудовата среда осигурява различни модели на подкрепление, които взаимодействат с потребностите и способностите на човека. Хармонията между човека и трудовата среда ще доведат до удовлетвореност, а в резултат на това стабилност в работата. Удовлетворението е също и допълнителен резултат от професионалната адаптация.
Уор и Уол прокарват тезата, че професионалната адаптация и психическото здраве на човека са тясно свързани- удовлетворяването на личните потребности чрез работата е от значение за самооценката, а следователно и за цялостното здравословно състояние. Професионалната адаптация до голяма степен зависи от индивидуалните способности за приспособимост на човека в различни условия.
Затруднената или липсваща приспособимост на индивида в трудова среда изключително силно кореспондира с възникването на професионален стрес, за който вече беше публикувана отделна статия.
Какво би подпомогнало професионалната адаптация?
Със сигурност професионалната адаптация би могла да бъде силно улеснена, ако още във фазата на подбор на персонал се разработят адекватни процедури и предварителна подготовка за встъпването в работна среда. Според направени изследвания, предоставянето на кандидатите на балансирана информация за работата, която следва да извършват на работното си място, информация за положителните и негативните страни на дейността, създава у кандидатите по- реалистични очаквания за позицията. Това, от друга страна, способства за снижаване нивата на стрес от работното натоварване.
Друг ефективен метод в помощ на професионалната адаптация е включване в главната стратегия за развитието на компанията и отделна стратегия за осигуряване на възможност на служителите за професионално развитие, обогатяване на знанията им, йерархично израстване и кариерно реализиране.
Още една опорна точка на професионалната адаптация е възможността за пряка комуникация между различните нива на изпълнение на дейността, т.е. съществуването на регламентиран канал за предаване на информация от най- ниските към най- високите йерархични слоеве и обратно, създава усещането за съгласуваност на задачите и отговорностите, за чието изпълнение всеки член на колектива дава своя принос. Това, от своя страна, поражда усещането за значимост и принадлежност към цялостната организация на труда в компанията.
Умението за предотвратяване на конфликти и навременното и адекватно справяне с възникнали проблеми създава усещането за стабилност и защитеност, което повишава общата удовлетвореност на служителите. В резултат се постига по- висока ефективност на изпълнението на трудовите ангажименти.
Изучаването на силните и слабите страни на служителите е от голяма полза на работодателите. Ако бъдат стимулирани изявите на силните страни и качества на работника с възлагането на подходящи задачи, то неминуемо постиганите резултати ще бъдат удовлетворяващи и за двете страни.
Постигането на стимулиращ работен климат е двустранен процес и ангажираността на работодателя и служителя в него е единственото условие за успех.
Автор: Светла Николова
