Георги К. Първанов има 27 г мениджърски опит в HR, в компании като McDonalds, Societe Generale и Американско посолство. Към днешна дата е управител на регионална HR компания - CТeam.
Член на УС на БАУХ и партньор на Bulgaria Wants You
- Каква е актуалната ситуация на пазара на труда?
Пазарът на труда е изключително горещ и активен, а ситуацията е идентична на тази преди корона кризата, като отбелязваме рекорден спад на безработицата - под 5%, но просто няма работа ръка… Има обаче огромно търсене в индустрията на оператори, инженери и мениджърски позиции; складови работници, мотокаристи и др.
В сектора на медицината се търсят всички възможни длъжности, онлайн търговията и куриерските компании изживяват своите най-силни месеци, както и IT сектора, call центрове и sheared service центрове.
- Какво се случва със заплатите?
Продължава ръстът на заплатите, като моите очаквания за тази година са за ръст в рамките на 8-12%.
- Има ли внос на работна ръка?
Независимо дали ни харесва, или не, с демографската ситуация, в която се намираме, неизбежно ще стигнем до масиран внос на кадри. Ако досега основното търсене беше за внос от Молдова и Украйна, напоследък се засилва търсенето за внос от Узбекистан, Киргистан, Виетнам.
Прогнозирам, че следващата интересна дестинация ще бъде Непал, тъй като вече над 5000 непалци работят в Полша. Всъщност, Полша е решила радикално въпроса с внос на работна ръка, като има над 1 000 000 чужди работници само за последните няколко години.
За първата една година, граждани на Украйна, Беларус и други съседни страни могат да работят без виза и формалности, като могат да оформят всички нужни документи впоследствие. Какво пречи на нашето правителство също да направи така, че да има безвизов гратисен период за граждани на Северна Македония, Молдова, Украйна и други страни, които искат да работят у нас?
Наблюдаваме и осезаема вълна на българи, които се връщат в страната от целия свят, като най-голям е техният брой от Великобритания.
- Как локдауните се отразяват на бизнеса?
Каквито и мерки да се взимат за ограничаване на пандемията, не трябва да се прибягва до тотално затваряне. Не е тайна, че предните такива имаха кошмарен ефект върху пазара на труда, като почти достигнахме 10% безработица. Ние наблюдаваме все повече случаи на депресии, паник-атаки и емоционални сривове. Мениджърите на отделите „Човешки ресурси“ поеха функциите на психолози на персонала.
- Ще видим ли скоро 4-дневна работна седмица в България?
Усилено се говори и работи за въвеждането на 4-дневната работна седмица. Такива опити вече бяха проведени в Исландия, Нова Зеландия, Австралия, Испания. В България също вече има фирми в Бургас и Русе, които го прилагат успешно. Тук е важно да се обърне внимание на два момента:
- Да се запази пълното заплащането за пет дневна работна седмица, макар и тя да е само 4 дни.
- Това е добра законодателна възможност, но едва ли скоро ще бъде въведена повсеместно.
- Какво е мнението Ви за дистанционната работа?
В дългосрочен план, най-добрия начин за работа е хибридният. Той комбинира работа от дистанция с такава от офис. Ако се запази само дистанционният метод, след няколко години ще има загуба на информация и комуникация във фирмите.
- Ако може да посъветвате млад човек какво да учи, което ще бъде много перспективно в следващите 10 г., какво бихте препоръчали? Или в каква област да се преквалифицира човек, който иска да смени работата?
Психология и всичко свързано с психичното здраве на хората; медицина и фармация; селско стопанство; инженерни специалности; човешки ресурси; кибер сигурност; управление на риска; и разбира се всичко, свързано с IT.
- През декември предстои да влезе нова директива на ЕС, какви промени, нови възможности и нови тежести за бизнеса предвижда тя?
Действително, без много да се говори все по тази тема в страната, предстои да бъде транспонирана в националното ни законодателство нова директива, която се надявам ще доведе до промени в бизнес средата. Нещо повече, в резултат на стриктното прилагане на тази директива, у нас може да се създадат и нови работни места или дори да се обособи нова професия, както беше с отговорника по лични данни по GDPR. Става въпрос за Директивата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС (т.нар. Whistleblowing Directive).
Моето лично очакване е, че България ще се забави с прилагането на тази директива, защото процесът по транспониране започна едва през месец септември, а крайният срок за това е 17 декември 2021. В района на Централна и Източна Европа само Чехия и Румъния са в напреднал стадий на транспониране на директивата в националното си законодателство.
Моята компания, съвместно с PWC България, подготвяме пакет от обучения, консултация, и услуга за даване под наем на кадри, които да могат да управляват каналите за подаване и проверка на сигнали за закононарушения, които работодателите ще са длъжни да създадат.
Ето и малко повече информация за новата директива на ЕС:
Директивата ще започне да се прилага от 2022 г. за компании с над 250 служители , а от 2023 г. и за такива с 50+ служители. Тя е приложима и за публичния сектор. Всички задължени лица по директивата следа да изградят схеми/канали за подаване на сигнали за нарушения на законодателството на ЕС, които следва да са достъпни за всички служители в компанията/публичния орган. Директивата допуска подобни схеми да касаят и обхващат и външни партньори, напр. клиенти или консултанти на компанията/публичния орган.
Схемата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушаване на законодателството на ЕС може да бъде установена по различни начини, напр. в писмена форма и подаване на доклади по пощата, кутии за подаване на сигнали/оплаквания или чрез онлайн платформа, която може да бъде вътрешнокорпоративен интранет или интернет платформа, или път да се създаде гореща телефонна линия за сигнали или друга система за записване на гласови съобщения и т.н. Очаква се все пак онлайн системите и дигиталните "горещи линии" да бъдат най-често използвани за прилагане на изискванията на директивата.
Материалният обхват, т.е. какви типове нарушения на правото на ЕС попадат в обхвата на директивата, включва:
- обществени поръчки;
- финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на пране на пари и финансиране на тероризъм;
- продуктова сигурност(безопасност) и спазване на нормативните актове, които я регламентират;
- сигурност (безопасност) на транспорта
- защита на околната среда
- защита от радиация и ядрена безопасност
- безопасност на храните за хора и животни
- публично здраве;
- защита на потребителите
- защита на личните данни и сигурността на мрежите и информационните системи
Всеки публичен орган и всяка компания, която попада в обхвата на приложното поле на Директивата следа да гарантира спазване на установените следните минимални изисквания:
а) създаден е и оперира канал за подаване на сигнали, който гарантира конфиденциалността на самоличността на лицето, подаващо сигнала и защитата на всяко трето лице, което е споменато в доклада, като се предотвратява достъп до тази информация на неоторизирани лица (служители);
б) изпратено е потвърждение за получаване на сигнала на лицето, което го е подало в 7-дневен срок;
в) независимо и компетентно лице или отдел извършване внимателно проучване на база на получения сигнал. Този човек или отдел следва да поддържа връзка с лицето, подало сигнала и когато е нужно да изисква информация от него и да му дава обратна връзка. Какво и форма за изпълнение на това задължение, компаниите да изберат, те следва да гарантират независимостта и липсата на конфликт на интереси. В по-малките компании, тази функция може да се изпълнява от лице/отдел, който има друга функция в компанията, напр. chief compliance officer, human resources officer, integrity officer, DPO, legal counsel, CFO, Chief audit executive или член на борда на компанията.
г) следва да се определи разумен времеви период, в който следва да се даде обратна връзка на лицето, което подало сигнала, който не може да надвишава 3 месеца, считано от потвърждението за получаване на сигнала, а в случаите, когато не е изпратено подобно потвърждение - в тримесечен срок от изтичане на 7 дневния срок след подаване на сигнала.
