Финансовата криза, която настъпи през 2008 година остави трайни негативни последици и споменът от дългото и продължително възстановяване на икономиката кара все повече българи да си задават въпроса дали лошият сценарий от 2008 година може да се повтори.
Ситуацията преди малко повече от десетилетие напомня на себе си по няколко основни белега:
- Сделките през първото полугодие на 2021г. са с 14% повече спрямо същият период за “нормалната” 2019г. Съответно ръстът на цените е 12-14%. Ако вземем предвид нормалната тенденция на поскъпване през годините, която е 1,6% на тримесечие за страната и 4% на тримесечие за столицата - се очертава ясен сигнал за нещо еуфорично. Ако направим паралел с 2008 г., то тогава ръстът на цените за цялата година беше 25% за цялата година и дойде “прекалено” след няколкото години на възходящи цени
- Пълзяща инфлация. Една от причини цените да се покачат толкова драстично е и поскъпването на почти всички основни суровини с над 50%, енергията и работната ръка. Това поскъпване се наблюдаваше и през “далечната” 2008г
- Има огромен интерес от страна на инвеститорите за строителство във водещите пазари в България. Започват да се сключват рискови сделки на много високи нива на обезщетение и собствениците на парцелите успяват да договорят много добри условия при продажбата на парцелите
- Банките са свръхликвидни и отпускат сравнително лесно ипотечни кредити.
Основният въпрос, който стои на дневен ред, е дали уроците са научени, или ни е останал единствено лошият спомен. Нека погледнем и различията в пазарната ситуация на имотния пазар през 2008г. И сега: ако разглеждаме само местния български пазар, то в доста насоки изглеждаме много по-подготвени и стабилни от периода на изминалата финансова криза:
- Ако през 2008г. “балонът” в имотния пазар беше изкуствено донадут от външни инвеститори , то през последните 7-8 години над 90% от инвестициите в България са от местното население. Няма ги руснаците, няма ги англичаните, няма ги турците, няма ги гърците. Нямаме фактор, който да завишава изкуствено цените. Потреблението почти изцяло е от местното население, като 65% от покупките са с цел лично ползване, а 35% са с цел инвестиция.
- По-стабилна и висока доходност на населението. Доходите растат и ще продължават да растат. Официалната статистика е, че през 2008г. на българина са му били нужни 3 месечни заплати, за да закупи 1 квадратен метър жилищна площ, докато сега този коефициент е 1,4 месечни заплати. Това означава, че имотите днес са много по-достъпни.
- Ипотечните кредити са 4 пъти по-евтини от 2008г. През 2008г. лихвените проценти достигаха до нива 8-9%, докато сега средният лихвен процент е 2,7%
- Въпреки сравнително лесното отпускане на кредити, продиктувано от по-ниската средна възраст на кредитополучателите, както и по-високите доходи в сравнение с 2008 година, промяната, която банките предприеха при отпускането на ипотечен кредит, е предлагането на индивидуални условия за всеки кредитоискател спрямо неговия индивидуален профил.
- Ипотекирани имоти от банки, продавани на публична продан от ЧСИ, спадат рязко - това става ясно от доклада на Камарата на частните съдебни изпълнители. От 51 699 броя през 2017 г. до 41 174 през 2018 г. (инерция от имотния балон и световната ипотечна финансова криза от 2008 г.) до само 2 611 обяви към 22 януари 2020 г. От тези 39 ca зa гарсониери, 148 са двустайни жилища и 130 – зa триcтaйни. Мнoгocтaйнитe жилищa ca 68, a мeзoнeтитe – 16 брoя. Нaй-гoлям избoр имaт тeзи, кoитo ca рeшили дa cи купят зeмeдeлcкa зeмя - 465 обяви. Тази тенденция е продиктувана от значителния спад в отпускането на лоши кредити.
Както виждате пазарът на жилищни имоти “от банки” или по-точно от ЧСИ е силно ограничен в момента. А сега и няма имотен балон, както през 2008 г., което да доведе то това да се увеличи предлагането на имоти от ЧСИ на търгове.
