Не са рядкост случаите, в които хората се питат каква е разликата между срочния трудов договор и договора за неопределено време. Най-вече ги притесняват въпросите, свързани с това дали ще бъдат ощетени по някакъв начин, ако подпишат срочен трудов договор, при положение че другите им колеги са предимно на постоянни договори.

Дали хората правят грешка, когато приемат да работят на срочен трудов договор, отговаря Тодор Капитанов - създателят на Mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

Снимка: iStock

Както е ясно от наименованието, срочни трудови договори са тези, в чието съдържание има точно определен или определяем срок. Съгласно закона срочен трудов договор може да се сключва за само определени случаи – за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съгласно закона срочен трудов договор, който е сключен в нарушение на тези изисквания, се смята за сключен договор за неопределено време.

По изключение срочен трудов договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор с един и също работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Снимка: Bulgaria Wants You
Важно е да се знае, че работниците и служителите по срочен трудов договор имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения.

Законът също постановява, че трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Това важи и при срочния трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Справка:

чл. 68 от Кодекса на труда

чл. 69 от Кодекса на труда