Младите българи напускат родителите си средно на около 29 – 30 години и предпочитат да живеят по-дълго в домакинство с останалите членове на семейството си. Това сочат данни от анализ на „Евростат“ за средната възраст на младите европейци, които са напуснали родителското домакинство през 2015 г.
Мъжете у нас напускат родителското домакинство на около 31 години, а жените – на 27, показват детайли от проучването.
Експертите посочват, че основните причини за продължителното съвместно съжителство между две поколения у нас са няколко – липсата на работа и на пари за издръжка на младите; липсата на средства за закупуване на собствен дом от младите; или силна семейна привързаност между деца и родители.
В Европейския съюз средната възраст на младежите, напускащи родителското семейство, през 2015 г. е била 26,1 години.
В отделните страни обаче съществуват значителни различия. Трите северни държави членки са тези, в които младите хора са напуснали по-рано дома си: в Швеция – на 19,7 години, в Дания – на 21 години, а във Финландия – на 22 години.
Следват: Люксембург (23 години), Естония (23,6 години), Холандия (23,7 години), Германия (23,8 години) и Франция (24 години).
В противоположния край на скалата са младите хора в Хърватия, които остават най-дълго в родителското домакинство – до средна възраст 31,4, следвани от малтийците (31,1), словаците (30,9), италианците (30,1), гърците (29,4) и испанците (29 години).
По данни на националната статистика у нас за посочения период са живели малко над 850 хил. млади българи на възраст 20 – 30 години. От тях около 450 хил. са били мъжете, а 400 хил. – жените.
Прогнозите на НСИ обаче са, че поради ред демографски причини тази възрастова група ще се свие с около 150 хил. млади българи през 2020 г., а през 2025 г. – с близо 200 хил.
В Европа държавите с най-висок процент на подрастващо население са Ирландия – 22 на сто от общия брой на жителите на страната, следвана от Франция – 18,6 на сто, и Великобритания – 17,6 на сто, отчитат данните на „Евростат“.
