Около 2,5 милиона българи, или близо 35 на сто от населението на страната, живеят в тежки материални лишения, отчита анализ на „Евростат“ за социалните тенденции и индикаторите за бедност в страните на ЕС през 2016 г.
В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят няколко основни неща, които според европейските критерии са основата на нормален битов живот в европейската общност.
Най-важните фактори, които формират категорията „тежки материални лишения“ са:
- хората да могат да плащат безпроблемно сметките си;
- да могат да посрещат неочаквани разходи;
- да поддържат дома си топъл;
- да имат достъп до телевизор, кола, телефон;
- да се хранят редовно;
- да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома.
Според данни на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване у нас през миналата година е имало почти същия процент на хора, които са били в ситуация на тежки материални лишения.
Най-висок процент на хора, които са били в ситуация на бедност и лишения, е отчетен при сънародниците ни над 65-годишна възраст – близо 80% от тях попадат в категорията на хора с тежки материални лишения.
При младите българи до 17 години процентът на изпадналите в материални лишения е 40 на сто, а при работещите българи от 18 до 64 години – около 30 на сто.
Европа и ние
През 2016 г. около 7,8 на сто от населението на ЕС или близо 39 млн. души са живели в ситуация на тежки материални лишения, отчита „Евростат“. Това е значителен спад на тази социална тенденция, тъй като през 2012 г. техният дял е бил близо 10 на сто при близо 520 млн. население на ЕС-28.
Като цяло най-голям брой хора, които живеят в материални лишения, е отчетен в Италия – близо 7 млн. души, или 12 на сто от населението. Други високи стойности са отчетени в Румъния – близо 5 млн. души, или 24 на сто от населението; Полша – 3 млн. души, или 8 на сто от населението; Унгария – около 1,5 млн. души, или 20 на сто от населението и др.
Най-нисък процент на хора в бедност и материални лишения е отчетен в Швеция – около 1%, Финландия и Люксембург – по около 2 на сто, Холандия – 2,7 на сто, Австрия – 3 на сто, Дания – 3,2 на сто и др.
Най-малък брой хора в тежки материални лишения е имало отново в Люксембург – около 10 000 души, Малта – 20 000 и Швеция – около 70 000, отчита „Евростат“.
Минимална работна заплата
На фона на тези данни, у нас от дълги години се водят преговори за въвеждане на ясни критерии, от които да зависи размерът на минималната заплата.
Миналата седмица социалното министерство изпрати на бизнеса и синдикатите проект на споразумение.
В него пише, че размерът на заплатата ще зависи от критерии като потребностите на работещите и семействата им, издръжката на живот, производителността на труда и заетостта.
До 15 юли страните трябва да договарят размера на минималната заплата за догодина, а до 30 август кабинетът трябва да е излязъл с решение. Ако няма съгласие, правителството ще определи размера по предложение на министъра.
В писмо до социалния министър бизнесът твърди, че липсват критерии за долна и горна граница на заплатата и настоява преговорите да се отложат за след съставянето на редовно правителство.
