Какво стои зад 14-годишната история на антикорупционната комисия и защо е важно кой я оглавява?
В началото Антикорупционната комисия носи друго име и е популярна като "Комисията Кушлев". За 6 години тя запорира имоти за над половин милиард лева и спечели 16 дела във Върховния съд.
През 2012-та заедно с новото име на комисията беше въведена и така наречената гражданска конфискация. Имущество започна да се отнема и без влязла в сила присъда. В шефския кабинет влезе Пламен Георгиев. И той, и Кушлев бяха преизбирани на поста, и двамата - освобождавани след скандал.
Със законови изменения миналата година комисията стана КПКОНПИ, на кратко - антикорупционна. Тя се обедини с комисията за конфликт на интереси и правомощията й се увеличиха.
"Големият парадокс обаче е в това, че макар и наречена антикорупционна комисия тази комисия не може да бори корупцията, защото няма разследващи правомощия, а няма и обвинителна функция, т. е. имаме една законова привидност, която няма как да бъде изпълнена с реално съдържание за противодействие на корупцията", обясни доц.д-р Атанас Славов – преподавател по конституционно право в СУ.
КПКОНПИ разследва вашето имущество за 10 години назад, но ако вие сте си купили това имущество преди 12 години и не си пазите документите, защото не всичкото публично имущество се води в регистри, комисията казва: "Вие не можете да докажете произхода на това имущество. Считам го за незаконно” – обясни Иван Брегов от Института по пазарна икномика.
Според анализаторите тази комисия остава най-важната в държавата. Нейният председател се избира от парламента. Това, според много юристи доказва връзка между управляващото мнозинство и независимия главен прокурор.
Според Иван Брегов, Сотир Цацаров ще укрепи комисията много силно. „Той ще я изгради, той знае как да гради апарат и ще го направи. Въпросът е, че самата комисия е вредна”, отбеляза Брегов.
Ако бъде избран, Сотир Цацаров ще поеме комисията около Никулден.
