Големият композитор Александър Кипров, автор на емблематичните песни „Развод ми дай” и „Последен валс” ще се откаже от българското си гражданство. Това обяви той в публикация в социалната мрежа „Фейсбук”, гневен от това, че държавата му е отредила с 30 лева под минималната пенсия. 

Когато писал музиката на песента „Развод ми дай”, Александър Кипров дори не предполагал, че ще дойде ден, в който да поиска развод от родината си.

Днес, обиден на държавата, която оценява таланта му на 170 лева месечно, композиторът обяви във „Фейсбук”, че ще изпрати паспорта си в Брюксел – като символичен подарък по случай наближаващия му рожден ден, на който става на 66.

Ето какво каза той пред Полина Гергушева:

– Съвсем скоро идва рожденият ви ден, на 11 декември, как ще го посрещнете?

– Както всяка година в тесен семеен кръг. Освен това поради естеството на работата ми всяка вечер в продължение на 50 години по заведения и зала съм стигнал до един индийски философ, който казва, че човек отива в шумната тълпа, за да заглуши вика на собственото си мълчание.

– Какво ви казва викът на вашето мълчание? Какво крещи?

– Крещи, че сме живели с едни мечти, които се оказаха нереалистични, всичко е било една огромна игра. През 1990 г. със Сашо Петров написахме „Последен валс” и „Развод”, и се надявахме, че до 3-4 години ще заживеем в благоденствие като западняците. Нежната революция. Няма нежни революции, една революция или трябва да бъде с кръв, или не е революция.

– Преди една седмица написахме един гневен пост в социалната мрежа „Фейсбук”, в който казвате, че ще изпратите паспорта си в Брюксел. Какво конкретно Ви подтикна да го напишете?

– Аз имам над 40 години трудов стаж реално към Концертна дирекция и Импресарска агенция. С Лили Иванова 25 години съм работил на сцена, което прави 50 години трудов стаж. Всеки ден концерти, другото време 3-4 месеца в чужбина. Изведнъж се оказва, че документите били изгорели, на концертна дирекция и на импресарска, което дефакто означава, че ние нямаме трудов стаж. И аз не получавам дори минимална пенсия, а някакво подаяние, което беше 134 лева, сега е 170. Това де факто е един нонсенс. Аз не хленча, а говоря от името на всички мои колеги, които са на това дередже. Но голяма част от музикантите сме по-свити и по-неорганизирани хора, не ходим пред парламента с кирки и каски.

– Въпросът е какво ще правите?

– Много неща ми се въртят в главата и нещо ще трябва да предприема, но не тук в България, може би ще се отнеса към Европейския съюз. Това е неправда. Аз не искам смартфони и коли. Искам нормален стандарт за мене и всички мои колеги, които са на това дередже, да може просто да живеем нормално, да творим нормално, да дишаме нормално.