Функционират ли на практика отворените граници по земя, от които България иска да бъде, но все още не е част? Нашата проверка показа, че цели 11 от общо 25 членки на Шенген и в този момент са с граничен контрол по сухопътните си граници.
Австрия, която преди няколко дни отказа да даде зелена светлина за България и Румъния за придвижване по пътищата на свободното европейско пространство, е върнала контрола със съседите си – Чехия, Словения, Унгария и Словакия.
Германия пък отново проверява влизащите на територията й от Австрия, но и от Полша, Чехия и Швейцария. Ето и останалите страни, които са в Шенген и са въвели частичен контрол за други членки на свободното Европейско пространство. Това са Дания, Италия, Полша, Словения, Словакия, и Чехия.
Франция, Норвегия и Швеция пък са възстановили контрола по всичките си сухопътни граници.
За да получат България и Румъния Шенген по въздух и море, Австрия постави едно последно важно условие, но към всички - реформа. Още през октомври, при посещението на българския премиер във Виена, австрийският канцлер заяви.
„За нас е немислимо да разширим Шенген. Все повече страни връщат контрола на границата. Шенген трябва да бъде „поправен“, докато това не се случи, не можем да разширим това пространство“, каза тогава Карл Нехамер - канцлер на Австрия.
„Ако България и Румъния са вътре в Шенген, ние ще можем много по-ефективно да подпомогнем процесите, които искаме да се случат в Европа“, каза премиерът Николай Денков през октомври миналата година.
В анекса, който ни пуска в Шенген, е записано, че ако реформа има, тогава ще бъдат вдигнати и бариерите за България и Румъния и по сухопътните граници. Но нито Австрия, нито Съюза засега са конкретни каква реформа точно е необходима. Междувременно всяка страна вече взема сама решения за сухопътните си граници.
В страни членки като Дания и Норвегия и в момента е в сила граничен контрол по суша, но и по някои летища и пристанища.
Всъщност Кодексът на Шенген позволява на държавите членки да възстановят временно контрола по вътрешните граници в случай на извънредни обстоятелства - като мигрантския натиск или COVID-19, но за срок до общо 2 години.
Според вицепремиера от предишното служебно правителство исканията на Виена не са свързани с България, а с изборите в Австрия в края на тази година.
„През 2024 г. ще обсъждаме функционирането на шенгенското пространство. На мен това не ми дава някаква увереност, че ще доведе до нещо. Ние и с вас можем да обсъждаме“, каза бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов.
