Опасните жеги продължават вече девети ден, но пикът на горещините сега започва. Горещата вълна ще продължи до неделя, като на някои места температурите ще достигнат 44 градуса.
Започналите вече горещини идват от Африка, откъдето през следващите 3 дни ще нахлува горещ тропически вятър и въздух. Днес у нас бяха регистрирани 8 температурни рекорда. Най-горещо е било в Сандански 38,9 градуса, следват Русе 38,8, Чирпан 38,6 и Пловдив с 38,5 градуса. Утре очакванията са за също толкова високи температури.
На фона на цялата жега и суша в 10 области беше въведен режим на водата. На сухо в жегите са стотици хиляди във Велико Търново, Враца, Добрич, Ловеч, Монтана, Пловдив, Разград, София-област, Перник и Търговище. Общо 21 общини са засегнати от слабия дебит на водата, заради рекордните горещини. В други 40 села и високите части на някои градове, водоподаването е частично нарушено.
Всъщност времето сега е следствие от една бавна, но сигурна промяна на климата. През последните години у нас се наблюдава струпване на валежи само в един период, след който следват месеци суша, алармират учените.
Тези дълги седмици на продължителна суша и изпепеляващо слънце вече не трябва да ви учудват - през лятото и есента у нас ще има все по-малко дъжд, а валежите ще се изливат накуп през зимата и пролетта, най-вече заради влиянието на човека, наред с климата се променя флората и фауната.
„През последните столетия има рязко намаляване на биологичното разнообразие - изчезват голяма група растения, животни, гъби,” отбелязва Вълко Бисерков от лабораторията по обща екология към БАН.
Затова скоро у нас няма да има например мечки. Изчезват също дивите кози, а от растенията - лалетата и орхидеите. Появяват се обаче нови видове. През последното десетилетие климатът в южна България става все по-подходящ за отглеждане на маслини.
Никола Попов, който е сред първите, засадили маслинови дръвчета в Петричко, вижда голямо бъдеще в развитието на някои сортове.
„Най-издръжливата маслина е Халкидическа зелена, издържа до - 18 градуса, едра, месеста, за храна и за зехтин,” казва Попов.
Според учените обаче скоро не се очаква отглеждането на маслини у нас да стане масово. Новите видове, които се появяват по земите ни обикновено са паразитни.
„За съжаление това, което обикновено пристига са неща, които не стават за ядене, които не са и икономически обекти по никакъв начин,” констатира Вълко Бисерков от Лабораторията по обща екология към БАН.
„Познатата на всички акация например е растение, което е по българските земи едва от няколко десетилетия и е от т.нар. инвазивен тип, т.е. заселила се е сама и сама превзема пространства.”
Така бавно, но сигурно средиземноморският климат се настанява по земите ни. Прогнозите са, че до 2050 г. климатът дори ще се измени до субтропичен и температурата у нас ще се покачи с около 5 градуса.
За финал - няколко прости, полезни и рентабилни съвета, с които по-лесно да се справите с горещините - не отваряйте прозорците през деня, за да не влиза топъл въздух, не вдигайте щорите, за да спират слънцето, оставяйте големи купи с вода и лед в помещенията, за да внасят прохлада.
