Създаден като средище на занаятчии, Капана продължава да носи дух на творчество. Малките и уютни ателиета изпълват квартала, а в тях млади и усмихнати хора разкриват тайните на своя труд. Александра Кръстева ни среща с двама съвременни занаятчии - единият избрал да работи с дърво, а другият - с хартия.

Венко – така го познават пловдивчани. Нарича малкото си ателие „Дърводелие”, а материала, на който отдава времето си, съвсем не избира случайно.

„Лютиер съм по средно образование. В същото време прадядо ми е бил бъчвар, чичо ми – дърводелец, много способен. От малки с брат ми сме се въртяли покрай него. В крайна сметка докато учих разбрах възможностите за лютиерство и ми стана ясно, че в Пловдив няма да мога да го практикувам надеждно”, казва Венко.

От дървото обаче не се отказва и намира своето място в Капана. Работи толкова вглъбено и с толкова любов, че често загубва представа за времето.

Не винаги е удовлетворен от парите, които изкарва, но казва, че си струва дори само заради емоцията, която му носи.

Никога не прави компромис с материала – работи само с масивна дървесина и допълва, че дървото иска отношение.

„В търпението си проличава отношението. Ако нямаш търпение, явно не ти пука толкова много – или за материала, или за резултата. Наистина бързата работа си е срам за майстора. За да направиш нещо както трябва – трябва да отделиш и от времето си”, казва той.

Време е нужно и за плетенето с хартия. Историята на Джиджи обаче започва като хоби – заменя работата в офис с тишината на ателитето си преди пет години.

 

Като всеки творец, работи само, когато има вдъхновение. Някои от проектите ѝ отнемат повече от 10 часа. „Аз я мисля в процеса на изработка. Нямам готови формули или пък някакви шаблони, по които да работя. Дори и материалът ме изненадва, защото има различни хартии. Самата хартия ми подсказва. Или пък тя си тръгва в някакъв път”, казва тя.

Материал никога не ѝ липсва. „Хартията е в изобилие! Навсякъде около нас. Във всеки голям град, а и не толкова голям има поне един хипермаркет. Отделно от това – рекламните каталози, брошури, старите документи от офисите на хората. Не познавам много хора, които връщат хартия за вторични суровини, така че тя се разпилява”, разказва Джиджи. С работата си се опитва да провокира в хората отношение към заобикалящата ги среда. И да им покаже, че прочетеният вестник може да получи втори шанс за живот.