България подкрепя преговорната рамка за членството на Албания в Европейския съюз, но не и тази на Северна Македония.
Това каза на брифинг външният министър Екатерина Захариева. България официално представи решението си на среща на министрите на европейските въпроси, която се проведе онлайн.
Реакциите в Скопие не закъсняха:
"Не е имало, няма и няма да има никакви преговори за македонския език и македонската идентичност. Ако обаче ще има блокада от България, ще продължим с реформите, също така ще продължим да говорим и да търсим решение със силата на аргументите", заяви Йован Митрески, координатор на парламентарното мнозинство.
По думите на дипломат №1 на България, на този етап София не може да предложи подкрепата си на Скопие.
Три са основните искания на страната ни – придържане към формулата за езика от 1999 г., изготвяне на пътна карта за изпълнение на договора за приятелство и отказ от каквито и да е претенции за признаване на македонско малцинство.
„Изразих позицията на България, че ние можем да одобрим преговорната рамка с Албания, тъй като считаме, че са изпълнили голяма част от условията, които бяха поставени в решението от месец март“, обясни Захариева.
България обаче на този етап не може да подкрепи проекта на преговорна рамка със Северна Македония.
„Предложеният за приемане проект не отразява българските искания и не може да бъде подкрепен в настоящия си вид“, каза Екатерина Захариева, уточнявайки, че позицията на страната ни се основава върху рамковата позиция на парламента.
„Настоявахме в преговорната рамка да залегнат три основни условия. Първо е придържането към формулата за езика от 1999 г., пътна карта за изпълнение на договора от 2017 г. и много ясен текст, че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България. Все още тези условия не са включени“, обясни още външният ни министър.
Екатерина Захариева подчерта, че страната ни е отворена за продължаване на разговорите и намирането на решение, когато обаче преговорите се водят с желание и компромиси и от двете страни.
Германия се надява да договори компромис между позициите на София и Скопие до края на годината, когато изтича председателството й на Съвета на Европейския съюз.
„Надявам се, че всички държави-членки осъзнават този общ интерес и са готови да действат прагматично и в най-добрия смисъл на думата солидарност. Процесът на присъединяване не трябва да се превръща в заложник на двустранни отношения“, каза Михаел Рот.
Следващият Съвет по общи въпроси, на който за последно тази година може да се реши за преговорния процес на Северна Македония, ще бъде на 8 декември.
