Те знаеха, че ги слушат. Но се усмихваха угоднически всеки път, когато техният лидер ги унижаваше, казвайки им в очите, че корупцията е по горните етажи на властта. "Когато има подозрения в някоя от службата към който и да е, и аз казвам, че ще продължим да слушаме министри, който и да е той, дори по вестника да има сигнал”, каза Борисов в „Тази сутрин” още през януари 2011-а. И се сопна на водещите „Колко министри се слушат ли? Това не е ваша работа!”.

Тогава тези думи бяха посрещнати слагачески от адресатите им. Никой не се осмели да разкритикува премиерската воля, а ушите на Цветанов се превърнаха в най-ценния актив на това управление.

„Аз съм мнителен човек и искам да имам контрол върху техните действия”, каза по-късно Борисов пред журналисти.

А те, горките, се усмихваха пред камерите, криейки се по кюшетата, захвърляйки телефоните и дори увеличавайки звука на телевизорите си, точно като по шпионските филми.

Има нещо гнило в този гнил скандал. Изведнъж „слушащият” се превърна в „Този, чието име не се споменава”, потъвайки в дълго медийно мълчание. На жертвения олтар е сложен повелителят на агнешкото месо. Само за няколко дни от мълчалив обвиняем Мирослав Найденов се превърна в храбър защитник на човешките права. Дни преди изборите Найденов съобщи, че е подслушван незаконно от МВР за дълъг период от време и не само той.

Дали това обаче не го вкарва в отбора на лошите? Защото, ако си на висш държавен пост, знаеш за грубо погазване на Конституцията, си мълчиш, а когато по време на предизборната кланница ножът е опрял до кокала, тогава от кои си?

„По-голяма власт от министри имат премиери...” каза Найденов и уточни, че е убеден, че Бойко Борисов няма нищо общо с обвиненията срещу него и сви кръга до Цветан Цветанов.

Геометрията на предишното правителство беше Бойко-центристка. А центърът няма как да не знае, какво се случва в окръжността! Възможно ли е този, който преди миналия Великден посочи Господ като „шефа отгоре” да не знае какво е събрано от „политическото воайорство” на големите уши? Да не се интересува какво е събрано за политическите му опоненти и несвоите бизнесмени и да не знае, че това се прави самосиндикално от негов подчинен?

Надали. Особено в контекста на изреченото от мълчаливия днес Борисов през 2011-а.

Жертвеният агнец скоро може да бъде поставен и изпълнителят на премиерската воля – човекът с ушите Цветанов, който сега ще обере пешкира, за да може неговият лидер да бъде по-бял от прането на онези лели в рекламите на прах за пране.

„Царят е гол”

Но кой е царят? Защо доскорошният най-главен мълчи? Защо жертвено го оневиняват и защо в навечерието на изборите своите сочат с пръст сянката му Цветанов? Много въпроси, но насочени към политическа партия, в която мълчанието е модерно, колкото и подслушването. Няма как да не се зададат. Дори и да останат висящи.

Да шептиш в залата на Министерски съвет и да не извикаш пред журналистите, когато чакат отдолу, е някак си жертвено, но е не и държавническо. Всички министри знаели и си споделяли теглилата, а премиерът?