Той участва в едни от най-известните български филми като „Осъдени души”, „Баща ми бояджията”, „Адаптация”. Но никога не попада в светлините на прожекторите. Той винаги стои зад кадър, той е операторът на много от българските класики в киното - Христо Тотев.

Камера работи, вие помните ли първия път, когато казахте камера работи?

Ох, помня го разбира се, как да не го помня, но помня най-първото участие като оператор. Аз съм единственият, който от телевизията отива в киното и съм може би единственият останал жив оператор от първото излъчване.

Кои са на най-ярките ви спомени от това време, когато бяхте още асистент?

Аз бях стопанина на шкафа с операторски съоръжения, където беше камерата, филмовата лента, всичко това трябваше да се описва.

Тотев е икономист по образование, но винаги проявява своето хоби - фотографията. Пише за студенсткия вестник, благодарение на това попада и в телевизията. По-късно завършва и операторско майсторство в Москва.

Дипломната ви работа там също е много интересна.

Дипломната работа е „Баща ми бояджията” и тя предизвика доста голям интерес.

Там разбира се с голяма усмивка разказвам за следния случай - основата на мюзикъла е новогодишния пазар, сценария е по фамилията на Цоневи.

Като млад оператор, многo наперен винаги съм мислил, че когато се снима такъв тип сцена, значи, всичко трябва да бъде с едно осветление, което не се вижда от къде е.

Хубаво де, ама тогава с чувствителността на материалите беше много ниска и това не може да стане и аз тогава предложих една доста странна идея.

Както е Солни пазар, някаква проектантска организация издига 4 метални стълба, на тези 4 метални стълба опънаха стоманени въжета и сложихме софити, по 500 вата лампи. Но се оказа страшно, като включим осветлението да снимаме, трябва да изключим съответния квартал, защото няма достатъчно осветление и за това ние снимахме след 22 часа, като всички не ползват толкова осветление и идваха при нас да гледат. Беше много любопитно.

След „Баща ми бояджията” Тотев се завръща в телевизията, където прекарва още няколко години. През това време създава и свое семейство, жени се и му се ражда син. Но погледът му винаги е обърнат към голямото кино.

И после как попадате в киноцентъра?

Та един прекрасен ден ме повика Иван Пойорданов, кинематограф на студия Бояна, очарователен човек и ми каза запознай се с един друг човек, който седи там. Това се оказа режисьорът Въло Радев, който ме покани тогава да снимам филма „Осъдени души”.

Въло, който е завършил операторско майсторство и неговите филми като оператор са като учебник, и изведнъж аз се явявам оператор на този човек.

Но аз прочитам този сценарий и нещо бях на такава друга вълна много революционна в киното. И му казах на Въло, всичко това е много хубаво ама струва ми се че тук камерата не трябва да е обективна, т.е. да не е забита със статив и да наблюдава обектите, защото действието е страхотно. Това е гражданската война, камерата трябва да е субективна ако става бой тя да е вътре, да не е така странична.

И той каза, че ти това можеш ли го? И аз викам мога го аз идвам от телевизията, ще го снимам от ръка. И вика това е нечувано как ще снимаш от ръка, до тогава игрален филм от ръка не беше сниман. „Осъдени души” е сниман някъде над 70% от ръка.

Работили сте и с много от големите имена от българските актьори?

Да

Кои са любимите ви колеги сред тях ?

Разбира се едно от големите очарование беше Невена Коканова, светла й памет, тя ми е звездна сестра, между другото, на 12 декември е раждана като мен. Това е нещо от Бога дадено, очарование, тя просто сама знае къде е осветлението, къде е прожектора, какво става, просто страхотна работа.

И така на върха на кариерата, Хрисо Тотев получава няколко поредни удара, които буквално преобръщат живота му. Започват да го проучват от ДС, спират и предложенията за работа. Едва преди няколко години прочита досието си.

Вие влизате и в ролята на сценарист в един биографичен филм, как се чувстахте от другата страна?

Това е много тъжна история. Много тъжна история за мен и може би съжалявам за този отопизъм.

Историята истинската е следна. Аз писах до тогавашното Министерство на вътрешните работи и ДС дали има материали за мен.

И след дълго проучване след 10 месеца ми казаха, че има и ми разрешиха да отида в читалня да чета материали. Те бяха дело за оперативна мярка, 300 страници, и аз почнах да чета, но там е страшно в малката къщичка до МВР, така наречената читалня.

Аз излезнах вън и не знаех какво да правя, толкова бях стреснат от това нещо, което прочетох  и на 15 метра беше офиса на моите приятели Галя и Кирчо - Гала филм и влизам и викам, дайте нещо да пия ракия, водка, газ, нещо. И вътре седи Руси Чанев и казвам, ми аз почетох и те викат не е възможно ние знаем че са ликвидирани досиетата. Невъзможно, ама аз го четох.

В тези 300 страници са събрани много предателства и много приятелства биват разрушени. Към тези спомени Христо не иска да се връща. Събира ги в един сценарии, който се превръща в биографичен филм наречен "Зад кадър". В него се разказва и за най-тежкия удар, който му поднася режимът - загубата на семейството.

Историята е много любопитна. Аз снимам филма „Адаптация” с Въло, сина ми, който тогава е завършил първо отделение, мъничък получава бронхопневмония и след това астма.

Все едно, тук горе-долу го излекувахме и жена ми тогава, която е полунемкиня каза „Христо, аз ще отида при мама, която живее в Берлин на брега на езерото, в борова гора, много ще е хубаво за Кристиян”.

Очаквайки да се върнат те на 16 септември за първия учебен ден тя ми се обажда на 15 ти и казва „Баба, която е на 82 падна и си счупи ръката, мама получи сърдечна криза и високо кръвно налягане, на Кристиян му се обостри астмата, така че ела да ни вземеш”.

Но в момента, в който аз подавам да тръгна на нея й изтича изходната виза, те вече я броят като невъзвръщенка и от тук нататък аз започвам непрекъснато да получавам откази, откази, откази.

Докато за първи път не отидох 2008 година това е. Накратко, тъжната работа, разбира се, тя се оженва, Кристиян и той се оженва, завършва медицина и т.н , но това е истината.

Всъщност режима ви разбива семейството?

Режима разбива семейството, аз след това заведох дело, но все едно, няма оправия с държавата, човек не може да се оправи.

Днес Христо Тотев и преподавател по операторско майсторство, надява се едиствено да предаде на младите своя плам и своята любов към киното.

Най-ценния урок, на който учите вашите студенти?

Ами, струва ми се, че те техника ще я научат, но това, което винаги се опитвам да им втълпя, че когато правят филм, назависимо дали са оператори или режисьори, има 3 свети неща - да бъдат искрени, да бъдат добри и това да го правят с фантазия.