Съдиите и прокурорите трета година чакат увеличение на заплатите си, но министърът на финансите не дава повече пари за бюджета на съдебната власт.
Вече 10 години всеки ден Стефан Милев минава по коридора, за да стигне до една от съдебните зали. За година влиза средно на 900 съдебни заседания.
„Когато трябваше да започна като младши прокурор, реално заплатата за тази длъжност беше 680 лева. И макар, погледнато от днешния ден да изглежда значително завишена, тогава 680 лева бяха много повече от днешните 1546 лева, каквато е заплатата на един младши прокурор”, каза Стефан Милев.
Той трябва да работи 17 години, за да стигне до максималната заплата в системата. Но не всеки може да стане главен прокурор или председател на върховен съд и да получава 4000 лева на месец. А в натоварването на отделните нива няма голяма разлика.
„И ако съпоставим заплащането в нашата система - заплатите, които се взимат тук и в едно държавно дружество, като например „Информационно обслужване” или „Южен поток”, за което четох по медиите, „че има заплати на чиновници за над 5000 лева в тези дружества”.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов напомня, че заплатата на магистратите е функция от възнагражденията в бюджетната сфера.
„Когато се повдигат възнагражденията в бюджетната сфера и това от 3 години не се прави в съдебната система, очевидно това е селективен подход и не мисля, че това е добра предпоставка за диалог между институциите”, коментира Лозан Панов.
Въпросът, според Лозан Панов, може да се реши със съкращаване на администрацията.
„Ако в един съд преди години са работили по-малко служители и той не е толкова натоварен и днес той пак не е натоварен, но работят повече служители, някой трябва да сложи чертата”.
Без отговор е и въпросът какво става с несъбраните задълженията на съдебните система.
