За Халкидики може, за Ивайловград – „ОХИ“?

Последните отрицателни решения в Гърция за проект „Розино“ не са изненада. Регионалният съвет на Източна Македония и Тракия се обяви единодушно срещу проекта, а Техническата камара на Гърция – Тракия представи своите възражения срещу документацията по ОВОС. В гръцкия дебат отново прозвучаха обичайните думи: „опасност“, „катастрофа“, „геохимична бомба“.

Познат репертоар. Само апокалипсисът е нов.

Гърция има право да поставя въпроси и да защитава своите граждани. Всеки допустим технически въпрос трябва да получи точен отговор. Проект „Розино“, както и всеки друг минен проект, може да бъде реализиран единствено при пълно спазване на екологичното законодателство, след необходимите оценки, разрешения, гаранции и контрол.

Но гръцкото становище е част от трансгранична консултация. То не е правно вето върху български проект. Единодушният вот на чужд регионален съвет е политически факт – не хидроложки модел, не геохимичен анализ и не разрешително решение.

От популистка гледна точка няма нищо по-лесно от това да демонстрираш твърдост пред собствените си избиратели срещу проект в друга държава – политическият дивидент остава у дома, а икономическата цена се плаща от чужди граждани

В Комотини гласуват. В Ивайловград гасят лампите

За гръцките регионални политици „Розино“ е проект от другата страна на границата. Ако бъде спрян, те няма да загубят нито едно работно място, нито един данъчен приход и нито едно младо семейство.

Цената ще бъде платена в община Ивайловград.

Официално в общината живеят 4811 души. През 2011 г. те са били 6426 – спад с повече от една четвърт. Това са данни на НСИ. Реално живеещите целогодишно обаче са значително по-малко, защото статистиката продължава да брои и хора, които отдавна работят в София, Пловдив, Хасково или в чужбина, но не са сменили адресната си регистрация.

Населението „по книга“ е едно. Броят на светналите вечер прозорци е друг.

26 абитуриента, 17 първокласника – това е смазващата реалност в града през 2026г.

Ивайловград няма действаща болница и пълноценна спешна болнична помощ. Има филиал на Спешна помощ, но линейката не е кардиология, хирургия или интензивно отделение. При инфаркт, инсулт или тежка травма пациентът трябва да бъде транспортиран до болница извън общината. До Свиленград по българския маршрут са около 70 километра и повече от час по завоите около язовир „Ивайловград“.

При инфаркт това не са просто километри. Това са минути, в които едно семейство се надява линейката да пристигне навреме.

Това е реалният контекст на дебата. Не абстрактна политическа декларация, а община, която губи население, работна сила и основни услуги.

Гръцкият двоен аршин

Най-ироничната част от гръцкото „ОХИ“ е, че Гърция съвсем не е против минното дело, когато мините са на нейна територия.

В Халкидики – меката на гръцкия туризъм – работи рудникът „Олимпиас“, а проектът „Скуриес“ включва едновременно открит и подземен добив на мед и злато. Към средата на 2026 г. строителството му е достигнало 97% общ напредък, а инвестицията до търговска експлоатация се оценява на около 1,315 млрд. долара. Производството се очаква да започне през 2026 г.

Оказва се, че минният добив може да съществува редом с плажове, хотели, маслинови горички и туристически курорти – стига работните места, данъците и икономическите ползи да остават в Гърция.

Когато мината е в Халкидики, тя е инвестиция.

Когато е в България, тя внезапно става „геохимична бомба“.

Очевидно екологичният риск придобива националност някъде около границата.

Разбира се, гръцката държава постъпва прагматично. Тя развива собствените си проекти, защитава собствените си компании и работни места и се опитва да спира проекти в съседна държава, когато това носи вътрешнополитически дивидент.

Проблемът не е, че Гърция защитава своя интерес.

Проблемът ще бъде, ако България отново забрави да защити своя.

„Ада тепе“: вчера катастрофа, днес пример

Този филм вече сме го гледали.

Преди изграждането на рудник „Ада тепе“ край Крумовград също имаше протести, кампании и апокалиптични прогнози. Участваха и гръцки екологични организации. Тогава се твърдеше, че цианид щял да потече по реките към Гърция и да замърси нейната територия. Архивът на bTV пази тези предупреждения.

„Ада тепе“ започна работа през 2019 г. и приключи производството през 2026 г. по предварително планирания график. Обявеният апокалипсис не настъпи. Нямаше отровена Гърция, унищожени реки или екологична “бомба”.

Крумовград не получи обещаната катастрофа, а работни места, поръчки за местни фирми, обновена инфраструктура и реална подкрепа за общината. Градът има болница и спешна помощ, а през април 2026 г. се сдоби и с нов компютърен томограф, дарен от „ДПМ Крумовград“. По официални данни на DPM Metals компанията е инвестирала 26 млн. лева (13 млн. евро) в Крумовград, а чрез Фонда за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия са вложени над 12 млн. лева (6 млн. евро) в 88 местни бизнес проекта и са създадени около 180 работни места извън минната индустрия. Към това се прибавят косвените ползи от местните поръчки, доходите и услугите – онази съвсем прозаична реалност, в която хората получават причина да останат или да се върнат да живеят и работят в родния си край.

Днес иронията е пълна: дори представители на организации, критични към минното дело, вече посочват „Ада тепе“ като пример за добри или по-добри практики.

Вчера – катастрофа.

Днес – пример.

Утре вероятно ще се случи същото и с други отговорно реализирани проекти. Само че изгубените години, пропуснатите инвестиции и напусналите хора няма да могат да бъдат върнати.

България трябва да чуе Гърция, но и да защити интереса на своите граждани

Всеки минен проект трябва да се реализира само при доказана безопасност и пълно спазване на екологичното законодателство. Природата, водите и здравето на хората не подлежат на компромис.

Но също толкова недопустимо е икономическото бъдеще на български регион да се решава чрез политически декларации от чужбина, стари внушения и предварително написани апокалиптични сценарии.

Българските институции са длъжни да разгледат гръцките възражения. Но окончателното решение трябва да бъде независимо, експертно и българско.

Местните власти трябва да изискват максимална защита за хората и природата, но едновременно с това да защитават правото на собствените си граждани на работа, доходи и бъдеще. Тяхната роля не е да бъдат високоговорител на чуждото „ОХИ“.

Националният интерес не означава безконтролно одобрение. Означава строги правила, строг контрол и смелост да бъде подкрепена законната инвестиция, когато тя отговаря на тези правила.

Защото границата не се пази само с ограда, знаме и табела с държавния герб.

Пази се с хора. С работещи семейства. С деца в училищата. С болница, пътища и икономика.

Гърция ще продължи да развива своите мини, включително в Халкидики, и да защитава своите интереси.

Въпросът е дали България ще продължи да развива единствено обезлюдяването.

Ивайловград не се нуждае от чуждо разрешение, за да има бъдеще.

Нуждае се от българска държава, която най-после да постави интереса на собствените си граждани на първо място.

Автор: Мария Георгиева

Текстът изразява личното мнение на автора. Изложената позиция може да не съвпада с позициите на редакционния екип и на bTV като цяло.