Мъглата над „дупката за милиарди”, наречена АЕЦ „Белене”, се сгъстява на фона на рокадите в Министерски съвет и някои противоречиви сигнали за съдбата на „неродената централа”. Ще задуха ли скоро, било от изток или от запад, вятърът на промяната, който да я поразсее – това е въпросът, който вълнува България отдавна.
Нов реактор се разхожда между Белене и Козлодуй
Седмици преди крайния срок за решението на българското правителство дали ще се строи, обясненията на изпълнителната власт носят толкова информация, стара и нова, че обществото все още не може да се ориентира и да дешифрира намеренията по отношение на проекта.
Заговори се и за референдум по въпроса, който може да извади управляващите, независимо от кое правителство, от неудобната ситуация да дават обяснение пред партньори за едно или друго решение – както се казва: „Глас народен, глас божи!”
В дебата се включи и президентът Росен Плевнелиев, според който допитването до електората трябва да е формулиране като „за” или „против” новите мощности изобщо, а не конкретно за АЕЦ „Белене”. Позицията на държавния глава стана ясна на среща с ръководството на ГЕРБ в рамките на месеца на политическите консултации в президентството. Плевнелиев заяви, че темата стои на дневен ред и евентуален референдум трябва да бъде организиран по правилата на българската Конституция. По думите му и правителството, и президентът може да предложи на Народното събрание референдум по определени теми, но не по отделни проекти, с други думи - въпросът трябва да е принципен.
От премиера Бойко Борисов научихме някои подробности, картината обаче предстои да се избистри. Според министър-председателя още преди месец руснаците били информирани, че произведеният от тях реактор няма да бъде монтиран на площадката в Белене, а ще се нареди като седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. След това обаче Борисов уточни, че окончателно решение не е взето, тъй като не е готов икономическият анализ на банка HSBC, който трябва да оправдае или не реализацията на АЕЦ „Белене”.
Ако се приложи вариантът с разширяването на старата централа, това ще върне на преден план поставения от самия Борисов въпрос – какво ще правим със закопаните в Белене над милиард лева.
В петък премиерът заяви, че АЕЦ „Белене” няма да се строи като българо-руски проект, но е добре България да си вземе реактора. Днес стана ясно, че корпусът на реактора, който трябва да бъде поставен в първи енергоблок на АЕЦ „Белене”, е сглобен. От пресслужбата на „Атомстройекспорт”, част от държавната корпорация „Росатом”, съобщиха, че контролното сглобяване е завършило успешно в Ижорските заводи. Освен реакторът, който ще бъде готов за транспортиране през април, готови са и два парогенератора. От „Росатом” отбелязват, че с това са изпълнени всички поети ангажименти по изграждането на новата централа.
Каква е цената на енергийната (не)зависимост
И така, малко по-малко, стигаме до главното в главоблъсканицата над „дупката”. Пред България стоят два основни проблема, свързани с АЕЦ „Белене”, които трябва да бъдат решени.
Първият е за рентабилността на централата. Да, не трябва да губим вече вложеното, но това не означава, че трябва да загубим и още непохарченото. Това е главният въпрос, който трябва да вълнува всеки вземащ решение. Иначе, по думите на премиера, строежът може да започне още утре, но е важно да се знае каква ще е крайната сметка, дали страната ще спечели, при това колко, а и за какъв период на експлоатация.
Втората тема е за „диверсификацията” на АЕЦ „Белене”. Вероятно мнозина от по-старото поколение се чудят какво толкова се бавим с новата централа. Историческата ретроспекция показва, че решението за строеж в Козлодуй е взето през 1965 г., а до началото на 90-те в експлоатация са въведени цели шест енергоблока. В същото време старта на проекта за втора ядрена централа се бави 22 години откакто България се управлява демократично и още 9 години преди това.
Независимостта (или както е при малките държави многополюсната зависимост) – има цена. Стратегически приоритет за България, като член на ЕС и НАТО, е да разнообрази както енергийните източници, така и пътищата за доставка. Това се налага не непременно защото някой го изисква от София или дори заради икономическата страна на въпроса. Просто от геополитическа гледна точка е странно, ако една държава е член на даден военен алианс и на един наднационален съюз и в същото време зависи прекомерно от страна, която не участва в тези групи.
Затова за АЕЦ „Белене” се търси стратегически инвеститор, без който проектът трудно ще срещне нужната подкрепа на партньорите. Преди време потенциален такъв беше германската компания RWE. Оттеглянето от германците бе резултат от едно решение на Берлин да отложи мораториума върху строежа на нови атомни централи. След аварията в АЕЦ „Фукушима” обаче правителството на Ангела Меркел преразгледа позицията си и обяви, че в бъдеще Германия няма да разчита на ядрена енергия. Това може да поднови интереса на германски и други западни компании към инвестиране в нови мощности на изток. За това би помогнало и ако кризата благоволи да поприключи.
