Всяко трето семейство у нас страда от домашно насилие. Най-честият насилник на дете е собственият му родител.
Специални мерки за сигурност има в дома на Вера Иванова и двете й деца. Не за да ги опазят от крадци обаче. Всеки ден в дома й дежури роднина, за да не оставя майката сама. Вера разказва, че съпругът й започнал да ги тормози преди 5 години.
„Когато баща ми почина, агресията му се прехвърли към синът ми. За най-малкото го пребиваше. Удряше, риташе, от устата му е течала кръв. Всичко това го гледаше дъщеря ми, малкият ми племенник, който се хрърляше върху него и му казваше да спре. Аз се хвърлях върху него, той ме блъскаше на земята и продължаваше да ме рита”, описва Вера.
Синът на Вера е с тежко увреждане. Дъщеря й си пожелала на Коледа да не вижда повече баща си. Вера също е болна. Преди 17 години сестрата на премиера д-р Красимира Иванова се борила денонощно за живота на момчето.
„Получих една страшна диагноза и 4 операции и реших, че трябва да предприема мерки да защитя децата си. Ако с мен нещо се случи, той ще ги довърши. Дъщеря ми е на антидепресанти, като го види повръща и се напикава”, допълва Вера.
Вера е подала над 10 жалби до различни институции. Има съдебно-медицински експертизи за побой и заключения от психиатър. Социалните работници, обаче, не са намерили доказателства за насилие.
„Притеснява ме, че има такива медицински документи, но пак казвам, че има значение какво пише в тях и дали тези нанесени щети върху тялото на детето, за което се твърди, че е насилвано,са от побой, а не от нещо друго”, обяснява Калин Каменов, председател на Държавна агенция за закрила на детето
Вера показа цяла страница с нанесените рани, че детето е удряно, ритано, душено от баща му. „И му е причинено много болка и страдание”.
„Не е вярно, искам да си взема детето”, каза бащата Валентин Петров.
Агенцията ще направи повторна проверка, а семейството ще остане под наблюдение. Единични са случаите, обаче, при които насилници се извеждат принудително от семейството.
„И на практика детето от една страна е бито в семейството, а от друга страна бива извеждано затова и настанявано най-често в институция, рядко в приемно семйствто”, заяви Катя Кръстанова, психолог във фондация "Асоциация Анимус".
Вера е завела дело за домашно насилие у нас, но го е загубила. Последната стъпка е да съди държавата в Люксембург. „Аз няма да си дам детето. Знам, че нося отговорност, законът не е на моя страна, но няма да си дам детето”, категорична е тя.
След двудневни опити успяхме да се свържеим и с бащата. Разговяряхме с неговата сестра. Тя разказа, че брат й е много разстроен и сега не може да разговяря с нас, но ни увери, че неговата версия е коренно различна от тази на бившата му съпруга. Това ще преценят отговорните институции.
През изминалата година са заведени близо 200 дела за отнемане на родителските права, а през първото 9-месечие на миналата година социалните са работили по близо 2 хил.случая на домашно насилие. Статистиката показва, че над 2/3-ти от случаите на насилие е в семейството, а в повече от половината сигнали - от самия родител.
