Всеки втори хляб е произведен на черно - това признаха от бранша. Сивата икономика в сектора се разраства, а доверието на потребителите в качеството на хляба намалява.
Екип на bTV подложи на лабораторен тест три от най-купуваните типове хляб. Екипът ни реши да провери какво е качеството на хляба, който си купуваме, и най-вече има ли съответствие между съдържанието и това, което пише върху етикета.
По данни на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България сивият сектор процъфтява, защото няма кой да хване незаконното производство, което се случва основно през нощта. За да се гарантира качество беше въведен и БДС стандарт при хляба под логото " България". През изминалата 2013-а произведените количества са се увеличили в сравнение с предходната година и са стигнали 18 милиона броя.
Екипът на bTV избра три от най-масово купуваните видове - Добруджа, ръжен и по стандарт "България". Помирисвайки и дегустирайки хляба, лаборантите установиха, че черният хляб отговаря на вкуса, който е характерен за него. Изследванията обаче ще продължат по-дълго и в рамките на 5 дни ще бъдат правени редица лабораторни тестове - до излизането на окончателните резултати.
Преди три години от Асоциация „Активни потребители” също направиха лабораторни изпитвания на диетичните хлябове, които се продават на пазара. Отклонения бяха открити в съдържанието на така наречените фибри, но производителите оспориха резултатите.
Доверието на потребителите обаче спада – категорични са експерти. Според Богомил Николов от „Активни потребители” производителите и контролните органи не са достатъчно активни и по въпроса се мълчи. От Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България коментираха пред bTV, че твърдението за влагане на утайка от кафе в черния хляб например е спекулативно, защото този похват не прави продукта по-евтин.
Какво има в хляба обаче не е единственият важен въпрос, а как се транспортира и доставя той. От бранша предупредиха, че в регламентите има сериозна слабост, която позволява хлябът и всички тестени изделия да се превозват неопаковани. Така продуктите могат да се замърсят и да бъдат опасни за здравето на хората. От Агенцията по храните също признаха за проблема и обещаха законодателни промени.
