Работниците от ВМЗ - Сопот ще получат януарската и априлската заплата до края на седмицата, научи bTV от източник, участвал в преговорите. Не е ясно обаче дали това обещание ще е достатъчно, за да откаже служителите от стачка.

Както вече стана ясно, синдикатите във вазовските заводи обявиха стачна готовност заради поредното закъснение на възнагражденията. По информация от ръководството на предприятието дължимите суми на работниците са 3 милиона и половина заедно с данъците.

Очаква се в началото на следващата седмица да стартира процедурата за приватизация на завода. Това беше второто искане на синдикатите. Заводът, в който към момента работят 3215 души, реално може да бъде продаден до 2 месеца след началото на процедурата. ВМЗ – Сопот е последният завод от военнопромишления комплекс на България, който все още не е продаден.

В миналото вазовските машиностроителни заводи са осигурявали по един милиард долара годишно приходи от износ на оръжейна продукция. Днес ВМЗ - Сопот е източник на социално напрежение, а работниците се борят за препитанието си всеки ден. Приватизацията остава единственото възможно решение, въпросът е какви условия ще бъдат поставени пред инвеститора и дали той ще запази производството.

Още през есента на 2001 социалното напрежение във ВМЗ - Сопот и гладните бунтове доведоха до частична приватизация – на Лагерния завод, който е печелившото производство. Оръжейното производство остана държавно и продължи да трупа дългове. За десетилетие броят на работниците се стопи наполовина, а вазовските заводи са основният поминък за населението в региона.

Основното производство на ВМЗ - Сопот са боеприпаси за руски оръжия. Изнася се за неембаргови държави с руски въоръжения от Азия и Африка. И докато по времето на социализма са имали приходи от 1 милиард долара, сега за успешна се смята година, в която приходите са 70-80 милиона лева. Основният проблем е, че ВМЗ в миналото не е доставяло директно на клиентите и няма развити външнотърговски контакти, затова се разчита на държавна помощ.

Другият спасителен вариант за завода са поръчки от военното министерство за така наречената утилизация или унищожаване на остарелите излишни боеприпаси в армията (процесът стана печално известен след взривовете край Челопечене и Петолъчката).

Парадоксът е - въпреки че са производител на боеприпаси и са най- добре запознати с устройството им, вазовските заводи са елиминирани от търговете за утилизация на армейски боеприпаси, защото по закон не се допускат дружества със задължения към държавата.

Какво решение ще вземе правителството за ВМЗ ще стане ясно в близките няколко дни.