В рубриката "Вярваме в доброто" следва разказ за медицинска сестра, която много обича професията си.
До клиничната лаборатория на Военно-медицинската академия в София стигаме след едно зрителско писмо:
"Здравейте, замисляли ли сте се защо се наричат медицински сестри? Аз не бях, докато не срещнах една прекрасна, истинска, усмихната, мила сестра в лабораторията на ВМА.
През 5-те минути, докато ми вземаше кръв, тя успя да ме развесели, разсмее, обнадежди!"
Името й е Юлия. Работи в болницата 14 години. „Моята работа наистина е моята сбъдната мечта”, споделя ни Юлия Иванова.
В клиничната лаборатория Юлия помага веднъж или два пъти годишно. Обяснява, че идва в моментите, в които е много натоварено, когато не достига персонал - с командировка идва на помощ.
Венета Глухарова - пациент, отбелязва, че лаборантката е много внимателна, много мила и нежна, което е много важно.
За друга пациентка - Виктория Иванова, е изключително важно човек да е усмихнат, защото така може да промени целия ден на другия.
Според Юлия хората имат нужда от общуване и контакт – това прави нещата лесни, както за пациентите, така и за медицинската сестра - за да се свърши работата и да премине манипулацията добре.
Признание освен от пациентите, има и от колегите. Таня Панталеева - старши лаборант в Клиничната лаборатория, твърди, че Юлия е безкрайно коректна, внимателна, нежна.
Юлия казва, че всеки ден на работа за нея е подарък. Защото много обича това, което прави.
