Майка и син – заедно в добрите дела. Наследява ли се благородството или се възпитава?
Той се казва Николай и е на 12 години. Пожелал да помага на майка си, която два пъти седмично е доброволец в център за хора с интелектуални затруднения.
„Той сам го реши... никога не сме говорили за това нещо. Мисля, че примерът е много важен. Аз съм бегач на дълги разстояния и той бяга, защото аз бягам. Не, защото счита това за нещо специално, просто ме следва“, заяви Елена Илиева.
„Обичам да се срещам с хора, да съм приятел с тях, защото това е още едно приятелство, още един щастлив живот, така да кажа“, сподели Николай Илиев.
От началото на годината Ники и майка му Елена идват в работилницата на центъра и помагат за изработката на мартеници, които се продават на благотворителни базари.
Днес в ателието сме заедно с Ради и Бианка.
„Младежите в дневния център общуват с нашите доброволци и доброволците по този начин придобиват по-добра представа за хората с интелектуални затруднения, и тези младежи са по-добре приети в обществото“, заяви трудотерапевтът Слава Карайчева.
След като приключва в арт-ателието, Ники подарява усмивка на момичетата и момчетата в центъра. Разделят се, но само до следващата седмица.
