Да искаш да лекуваш, за да вдъхваш надежда. За пътя на едно момиче от ромския квартал до бялата престилка, разказваме в рубриката "Вярваме в доброто".
„Казвам се Рашка, на 22 години съм, от Велинград, израсла съм в ромската махала там. И в момента уча за лекарски асистент”.
Считат хората, избрали тази специалност за наследници на фелдшерите.
Лекарските асистенти се подготвят да оказват спешна помощ и да практикуват обща медицина в училища и социални институции.
Рашка ще се дипломира догодина. Сега кара своята учебна практика в столичната болница „Света Анна”.
Практиката се провежда под надзора на специалисти. Асистент Анушка Димитрова е преподавател на Рашка и нейн курсов ръководител.
„Още от първата година тя се откроява с невероятна отговорност и усърдие в знанията и придобиването на някакви практически умения”, каза Анушка Димитрова.
Да помага е детската мечта на Рашка.
„Искам това, когато дойде човек при мен, независимо от състоянието му колко му е тежко, колкото и да е зле, да го посрещна с усмивка, да му предам любов, да му предам милост и надежда, че всичко е наред”, обясни Рашка Гайтанова.
За да се сбъдне мечтата си й помага фондация, подкрепена от Америка за България. Преди да кандидатства, в продължение на година, Рашка пътува от Велинград до Пазарджик, за да взима уроци по биология.
„Благодаря отново на нашите, че те ме насърчаваха да последвам мечтите си. Те бяха хората които винаги стоят, те са героите в сянка”, каза младата жена.
Примерът на Рашка е заразителен и за нейния по-малък брат Любомир, който иска да стане лекар.
Когато се дипломира, Рашка иска да се върне във Велинград и да помага.
„Да посещавам домовете на хората, да им помагам, да им давам съвети, здравни съвети. да помагам на децата – на малки на големи, да помагам”, категорична е тя.
По пътя към мечтата на Рашка й остава единствено нещо – да изкара практиката и да си вземе държавния изпит.
