Преди една година ужасът на Елена Вутова, която бедстваше в дома си и разказа за това директно в ефира на bTV прикова вниманието на цяла България към село Бисер. Днес много от детайлите са избледнели, но същият този ужас не е забравен.
"Ужасът от вълната, от това, че виждаш смъртта с очите си и абсолютно нищо не можеш да направиш, ти си безсилен", спомни си Елена. Потопът връхлита Бисер буквално пред очите на жената.
"Вълната-убиец ето тук се разби и идваше към нас. Ние бяхме на втория етаж на къщата и в този момент ми звънна телефонът. Аз не исках да вдигам, защото в този момент човек вижда смъртта в очите, но няма случайни неща. Аз вдигнах и на телефона беше вашата продуцентка. Казах: оставете ни, ние умираме. А тя каза - моля ви, ние наистина можем да ви помогнем. И така и стана", казва Елена.
За последната година пред очите на жената в селото са построени много къщи, направени са много неща. Освен материалното обаче, тя вижда и друга промяна в съселяните си.
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Точно този е моментът да прередиш пластовете на своята ценностна система и да разбереш, че няма нищо по-ценно от живота, и ние днес точно това трябва да празнуваме", категорична е Елена Вутова.
Година по-късно екип на bTV отново влезе и в новия дом на Катя и Илиян Тодорови. Те са от семействата с готови къщи. В дни като днешният обаче спомените са по-силни.
"Най-силният ми спомен беше, когато детето ми припадна в ръцете, вече когато бяхме горе в капана и не знаехме какво да правим. Малката ни дъщеря припадна два пъти. И зовът, който отправяше към мен "Мамо, нали няма да умрем?" - това беше най-страшното, което няма да забравя никога", казва Катя,
"Ние бяхме тука отсреща качени и се чуваха оттатък реката писъци на хора, животни. Просто минава вълната и се чува грохот, падат къщи, не можеш да осъзнаеш за какво става въпрос", добавя съпругът й.
И докато 32 къщи вече са подслонили новите си собственици, то още десетки чакат. От къщата на Минка Иванова са останали само няколко разпилени тухли, които да напомнят къде точно е бил старият й дом.
"Тая къща отсреща трябваше да е наша, а тя е направена на друга жена, пенсионерка, ама ходи да плаче в кметството, че няма къде да живее. А ние къде да живеем? Ама на нас няма, защото не ходим да плачем. Ама то вече ми омръзна - не е ден, не е два, цяла година", оплака се жената.
Още 2 къщи се правят в момента, на пролет започва строителството на още 22. Ще се укрепва мостът, ще се прави канализация. Оказва се обаче, че добрите отношения между хората се градят най-трудно.
"Старите хора казва, че по-близки роднини от съседите няма. Така че много е лошо да живееш без съседи наоколо. В мъката си и страданието си човек казва неща, за които после съжалява", споделя кметът на с. Бисер Златна Ангелова.
Година по-късно все още няма виновен за трагедията. Хората в Бисер обаче не забравят въпросите, на които чакат отговор.
„Някой ни накара една година ние да не знаем къде се намираме. Този човек или институция без трябва да излезе наяве. Някой трябва да понесе отговорността”, убедена е Катя Тодорова.
"Ако ние живеехме в правова държава, към днешна дата трябваше да има хора в затвора", добавя и Елена Вутова.
Прокуратурата продължава да мълчи за отговорността за трагедията в Бисер - средата на този месец следствието официално трябва да приключи и данните от разследването да бъдат оповестени. А местните хора се надяват, че ще видят осъдени конкретни лица.
